Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Боже, колко е тясно — оплака се той. — Сигурно фараоните са имали малки задници. Накъде води това нещо?

— Има два маршрута — отвърна Мейси. — Ако продължиш да вървиш напред, ще се озовеш в самата погребална зала, но там е доста скучно, нищо не са оставили. Решили са да използват друга зала, докато не построят пирамидата.

— Архитектите сигурно са откачили — рече Еди и се ухили. — Направо мога да си го представя: „ Какво иска този? Завършили сме го почти до половината! Проклети клиенти!“.

След около осемнайсет метра коридорът се разделяше, едното му разклонение продължаваше надолу, а другото, с още по-нисък таван, започваше да се изкачва нагоре под също толкова стръмен ъгъл. Макар че искаше да разгледа целия комплекс, Нина реши да послуша Мейси и да тръгне по втория коридор. Дори толкова рано сутринта въздухът в тунелите беше горещ и задушаващ. Мускулите на краката ѝ се възмутиха от стръмния под, но тя продължи да се изкачва, приведена.

— Тук има ли разни скрити капани? — попита Еди.

— Скрити капани ли? — отвърна саркастично Мейси. — Тези неща ги има само в игрите „Тум Рейдър“.

— Така ли мислиш? — обади се Нина и момичето я погледна изненадано. — Няма да е зле някой път да седнеш да прочетеш научното списание „Археология“, вместо разни клюкарски статийки.

— Ама аз го чета! — възрази Мейси. — Е, поне интересните работи.

— То цялото е интересно — обиди се Нина.

— Да бе, все едно може да се сравнява намирането на древни монголски клечки за зъби с откриването на Атлантида. — Еди, който вървеше зад Мейси, се разсмя, вбесявайки Нина още повече.

Но раздразнението ѝ се изпари в мига, в който влезе в нов участък от вътрешността на пирамидата. От коридора, по който се изкачваше, се разклоняваше един хоризонтален проход, и тя се изненада, че изкачването продължаваше. Макар и малко по-широк от предишния тунел, таванът му беше много по-висок, почти девет метра. Великата галерия представляваше дълга сводеста зала, изградена от масивни варовикови блокове.

— Това вече е нещо — каза Еди и се протегна, щом се измъкна от коридора. — За какво служи?

— Има теория, че това е част от противовесната система за повдигане на блоковете към върха, но… всъщност никой не знае — призна Нина. Както много други неща в пирамидите и точното предназначение на Великата галерия си оставаше загадка. Тя погледна надолу към хоризонталния проход. — Там долу се намира „Залата на царицата“, нали?

— Да — отвърна Мейси. В коридора влязоха още туристи, повечето от които искаха да си починат от изкачването, като тръгнат по равния коридор. — Макар че там никога не е имало царица — нейната пирамида е по-малката отвън. Това е просто поредната скучна недовършена погребална зала.

— Още една ли? — попита Еди. — Боже, архитектите им сигурно са си хвърлили папирусите на земята и са ги стъпкали от яд.

— Дори и да е празна, едва ли е скучна — възрази Нина и продължи да се изкачва по стълбите, които излизаха от Галерията. — Майсторската изработка на всичко това е невероятна дори по днешните стандарти, а те са изработили всичко с примитивни инструменти.

— И много роби.

— Не — възрази Мейси. — Строителите всъщност са били умели майстори. Плащали са им. Цялата работа с робите е просто лъжа, която е била разпространена от фараоните след Хуфу, или Хеопс, или както там предпочиташ да го наричаш, за да се изкарат по-добри от него. „Да, ние също бихме могли да построим толкова големи пирамиди, ако бяхме използвали хиляди роби“ или нещо такова. Хуфу не е бил по-лош от който и да е друг фараон.

— Защо изобщо са решили да строят точно пирамиди? — попита Еди. — Какво ѝ е толкова специалното на тази форма?

— Никой не знае — отвърна Нина.

— Май честичко ще чувам този отговор, а?

— Сигурно е някакъв символ с религиозно значение, но никой не е разбрал точно какво. Но те са вложили много време и усилия, за да усъвършенстват тази форма, като се започне още с най-първите династии. Техните пирамиди са били стъпаловидни като зигуратите 4 4 Зигурат — древен шумерски храм, строен около 5000 г. пр.н.е. Има форма на масивна стъпаловидна пирамида, а на върха се изгражда храм. Известни са 32 зигурата в Месопотамия. От тях 28 са в Ирак, а 4 в Иран. Предполага се, че предназначението на този храм е свързано с религията на шумерите. В него са намерени едни от най-ранните сведения за писменост — клиновидното писмо. — Б.ред. , но с подобряването на инженерните им умения те започнали да ги строят с гладки стени. Един фараон, на име… Снофру, мисля? — Нина погледна към Мейси, която кимна, доволна, че са потърсили мнението ѝ. — Той е построил Червената пирамида в Дашур, която е първата „истинска“ пирамида. Била доста голяма — но пирамидата, построена от сина му, е много по-голяма. И ние се намираме в нея. — Тя разпери ръце, за да обхване огромната постройка около тях. — А защо са избрали да строят точно пирамиди… както вече казах, никой не знае.