Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Те се изкачиха до върха и Нина спря, за да си поеме дъх. Леко се подразни от това, че Мейси като че ли въобще не се беше изморила от изкачването. Друг хоризонтален коридор с нисък таван водеше още по-навътре в гробницата и само след няколко метра стигаше до висока стая. Еди надникна вътре и видя дълбоки бразди, които продължаваха навътре.

— Какво е това?

— Устройство против крадци — отвърна Мейси.

— Нали каза, че нямало скрити капани?

— Това не е точно капан. По-скоро е нещо като врата към подземието. Построили са я, като закачили три огромни каменни блока да висят от тавана. Щом Хуфу бил погребан, те ги пуснали на пода, за да не могат иманярите да стигнат до него.

Влязоха; помещението беше абсолютно празно.

— А къде са каменните блокове?

— Иманярите стигнали дотук — изчурулика Мейси. — Разбили блоковете и влезли право в погребалната зала. Тя се намира ей там. — Тримата хлътнаха в поредния къс зигзаговиден тунел, след което…

… Попаднаха в Царската зала. Погребалната зала на фараона Хуфу, запечатана преди четири хиляди и петстотин години.

— Това ли е? — попита разочаровано Еди. Правоъгълната зала беше с размери дванайсет на шест метра; по-голямата ѝ част бе заета от останките на голям гранитен саркофаг, но освен ковчега без капак, в нея нямаше нищо друго. Дори стените бяха голи, без никакви украшения. — Очаквах нещо по-бляскаво.

— Все пак колегите на Лара Крофт са минали оттук — отбеляза Мейси снизходително. — Ако е била като гробницата на Тутанкамон, цялата стая би трябвало да е пълна със съкровища! — Очите ѝ проблеснаха при мисълта за това.

— Нямало е да има само съкровища — напомни ѝ Нина. — Голяма част от тях ще са били предметите, нужни на Хуфу за пътуването му през Подземното царство, за да се изправи на съд пред Озирис — храна и вода, такива неща. Но да, пак е щяло да има достатъчно съкровища.

Еди отстъпи встрани, за да влязат и останалите туристи, и се облегна на гранитната стена. Известно време наблюдава как Нина оглежда саркофага и после каза:

— Не мисля, че е вътре.

— Знам. Само че не ми се случва често да виждам такива неща, нали?

— Можеше да помолиш египтяните, докато беше в АСН — подхвърли Мейси. — Сигурно щяха да ти уредят частна обиколка.

Нина сви горчиво устни.

— Да, благодаря ти, че ми напомни.

— И кога доктор Бъркли ще се върне на разкопките? Трябва да отидем там — колкото по-скоро говорим с него, толкова по-бързо ще можеш да огледаш разкопките.

— Тя е права — рече Еди.

— Добре — промърмори Нина и неохотно се отдалечи от саркофага. — Но ако отидем там, а него още го няма, ще се ядосам много, че ме накара да си тръгна оттук.

И естествено, когато стигнаха до Сфинкса, Бъркли все още не се беше върнал. Очакваха го след трийсетина минути — трийсет минути, които Нина би могла да използва за изследване на Великата пирамида.

Когато най-накрая се появи, бяха минали по-скоро петдесет, а не трийсет минути, което изобщо не подобри настроението на Нина. Но се насили да се държи учтиво, знаейки, че ще има нужда от целия си чар, за да го убеди да я допусне до разкопките. Бъркли излезе от бяла правителствена лимузина, шофьорът му също се появи.

— Хей — прошепна Еди.

— Какво?

— Този го видях на снимките на Мейси. Същия, който беше заснела отблизо.

— По дяволите, прав си. — Придружителят на Бъркли беше доктор Хамди. Погледът ѝ се плъзна покрай Храма на Сфинкса към по-запазения храм на Хафра, който лежеше на юг. Мейси, все още с бейзболна шапка и слънчеви очила сред мотаещите се туристи, се беше приближила колкото смееше до разкопките. — Ако Мейси е права, значи той няма да допусне никого до палатката.

— Малко е късно да се питаме дали е права, не мислиш ли?

— Може пък веднага да разберем — да видим как ще реагира доктор Хамди. — Тя се приближи до Бъркли. Еди я следваше по петите. — Хей, Лоугън! Лоугън! Здравей!

Първоначално Бъркли се изненада, след това я погледна с предпазлива неувереност, преди да осъзнае кой го вика.

— Нина? Какво правиш тук?

— О, на почивка съм — отвърна безгрижно тя. — Решихме да минем и да те поздравим, нали довечера е голямото откриване.

— Утре сутрин, всъщност — предаването на живо започва в четири часа сутринта местно време. — Предпазливостта на Бъркли премина в открита подозрителност. Той не повярва нито за миг, че присъствието им тук е просто съвпадение.

Хамди ги гледаше подозрително.

— Това ваши приятели ли са, доктор Бъркли?