Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Хамди хукна към охранителната врата.

— Доктор Бъркли, отказвам да търпя подобни обиди. Ще се видим на разкопките — и съм силно изкушен да заповядам тези двамата да бъдат изхвърлени оттук! — Единият от пазачите вдигна ръка да го спре, очевидно не го познаваше, но другият му каза нещо и той отстъпи назад.

Бъркли поклати глава.

— Знаеш ли, наистина е тъжно да видя колко ниско си паднала, Нина. Не знам дали да те съжалявам, или да ти се присмея!

— В единия случай ще те заболи повече — изръмжа Еди.

Бъркли очевидно се почувства неудобно при не чак толкова прикритата заплаха.

— Винаги съм смятал, че си неуравновесена — изсумтя той, тръгвайки след Хамди. — Май съм бил прав.

— Така ли? Аз пък винаги съм смятала, че си задник, и познай! Също се оказах права! — извика Нина след него. Този път и двамата пазачи се изпъчиха пред него и му попречиха да влезе в комплекса, докато не им показа картата си. Той хвърли последен поглед назад към Нина и тръгна след Хамди.

— Мисля, че мина добре — каза Еди, подсмихвайки се.

Нина беше вбесена.

— Дявол да го вземе! Трябваше само да погледне в палатката и всичко щеше да приключи!

— Е, не може да каже, че не си го предупредила. Както и Ротшилд. Ако наистина ограбят комплекса, точно те ще изглеждат като глупаци.

— Но ако тези момчета имат връзките и ума да организират нещо такова, значи ще успеят да прикрият добре следите си, преди Лоугън да отвори входа. Никой дори няма да заподозре, че вътре е имало нещо друго, което е било ограбено. О, боже. — Тя погледна изморено към храма на Хафра и видя, че Мейси им ръкомаха нетърпеливо. — Супер, сега пък ни вика.

— Какво стана? — попита Мейси, когато стигнаха до нея. — Ще погледне ли?

— Познай — отвърна Еди.

— Ще погледне?

— Опитай пак.

— Ох.

— Освен това той ни мрази — добави Нина.

По изражението на Мейси пролича, че тя въобще не беше предвиждала вероятността от провал.

— Но… Няма начин! Какво ще правим сега?

— Какво бихме могли да направим? — попита риторично Нина. — Лоугън няма да ни послуша, Хамди е замесен, а ние не можем да влезем в комплекса, за да намерим сами това нещо.

Мейси порови в джобовете си.

— Аз все още пазя пропуска си — каза тя и извади картата си. — Ако пазачите на входа са нови, няма да ме разпознаят, така че ще мога да вляза.

— И след това какво? Ако хората на Шабан те видят, ще се опитат да те убият. И дори да намериш някакво доказателство, когато се опиташ да му го дадеш, Лоугън ще заповяда да те арестуват.

— Но ние трябва да направим нещо! АСН ще отвори Залата на летописите след по-малко от осемнайсет часа, което означава, че каквото и да правят лошите, те го правят в момента! И това е единственият ни шанс да ги спрем!

— И на мен не ми се иска да ограбят Залата на летописите — каза Нина, — но освен ако не разполагаме със солидно доказателство, което да представим пред египетските власти, не виждам какво друго можем да направим, за да ги спрем!

— Нима просто ей така ще се откажеш? — попита невярващо Мейси. Тя измъкна страниците от списанието и ги размаха пред Нина. — Нима просто ей така си се отказала, когато някой ти е казал, че няма да намериш Атлантида? Нима си се предала, когато никой не е вярвал, че гробницата на Херкулес съществува?

Нина раздразнено дръпна листите от ръката ѝ.

— Речите си от бисквитките с късмети ли ги вземаш? — подигра ѝ се тя. — Просто мисля практично. Не можем да направим нищо, освен ако не намерим начин да влезем в комплекса, което няма как да направим без пропуски — а дори и да успеем, там има петнайсет археолози и цял телевизионен екип, плюс един бог знае колко пазачи!

— Едва ли стоят вътре през цялото време — допусна Еди. — Ще отварят залата рано сутринта, нали? Което означава, че АСН и телевизионните екипи ще трябва първо да поспят малко. — Той надникна над високата стена. — Правят ли все още онова светлинно шоу, каквото имаше в „Шпионина, който ме обичаше“? — Мейси кимна. — Значи всички ще гледат към Сфинкса, а не встрани…

— Да не ти е хрумнало нещо? — попита Нина.

— Мисля, че знам как да проникнем вътре. — Той се обърна към Мейси. — Но има голяма вероятност да те заловят. Склонна ли си да рискуваш?

Нина го погледна предупредително, но Мейси вече кимаше ентусиазирано.

— Какво трябва да направя?

— Като за начало — да минеш през вратата, без да те арестуват. — Той се обърна назад и погледна към Кайро. — Но първо трябва да напазаруваме.