Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Спокойно — рече той на ухилената Нина. — По-късно ще получиш онова, което се крие в панталоните.

— Време беше!

Той ѝ се усмихна в отговор и измъкна една метална кука, закачена за токата. Беше я сложил там, за да заблуди металните детектори. Докато завързваше въжето за нея, Мейси беше слязла от горната част на храма и се приближаваше към мястото, където се правеха разкопките — привличайки вниманието на пазачите.

Нина нервно погледна куката, докато Еди я подпъхваше под каменната плоча върху стената.

— Дали ще те издържи?

— Да не би да казваш, че задникът ми е дебел? — Той отново погледна надолу. Пазачите бяха тръгнали да посрещнат Мейси още преди тя да достигне оранжевата мрежа, ограждаща периметъра. Огледа се бързо, за да се убеди, че никой не се приближава по тъмния път, след което прехвърли въжето над стената — и бързо скочи след него, увисвайки до каменната стена. Куката изскърца.

Докато се спускаше надолу, той погледна през рамо. Пазачите почти бяха стигнали до Мейси. Седем метра до земята, пет, четири…

Тя се спря, принуждавайки двамата мъже да се приближат до нея. Еди се пусна и прелетя останалото разстояние, приземявайки се почти беззвучно върху пясъка, претърколи се и веднага се прикри зад една купчина тухли. Мейси държеше в ръка фотоапарата си и сочеше към Сфинкса. Не можеше да я чуе заради гърмящия през тонколоните глас на водещия светлинното шоу, но предположи, че ги моли да я снимат на фона на паметника.

Те като че ли не проявиха разбиране, единият протегна ръка за пропуска ѝ. Еди тихомълком се приближи до тримата, докато Мейси разтърси рамене, разкривайки отново впечатляващия си бюст. Тези пазачи не се впечатлиха толкова, мъжът нетърпеливо щракна с пръсти.

Тя вече беше забелязала Еди и изигра цяло представление, претърсвайки всичките си джобове, преди да извади пропуска си. Пазачът го грабна от ръката ѝ и го освети с фенерчето.

Еди се мушна под найлоновата мрежа. И двамата мъже бяха сложили ръце върху кобурите си.

Ако чуеха стъпките му или го зърнеха с периферното си зрение…

Пазачът погледна Мейси и освети лицето ѝ с фенерчето. Намръщи се.

Като че ли си я спомняше…

— По дяволите! — изкрещя Мейси, завъртайки се рязко на запад. — Погледнете! Пирамиди!

Пазачите инстинктивно се обърнаха да видят, а Еди се втурна към тях и удари главите им една в друга с глухо изпукване. Двамата мъже се отпуснаха на земята.

Мейси отскочи стреснато назад.

— О, боже! Ти… Уби ли ги?

— Само ако имат глави като на Хъмпти Дъмпти — отвърна той. — Подай ми ръка.

— Все едно гледах филм! Как успя да го направиш?

— Хващаш главите и удряш здраво. Елементарно. — Той подхвана единия от отпуснатите пазачи за раменете. Неохотно, все още несигурна, че мъжът е жив, Мейси помогна на Еди да го завлече зад купчината пръст.

След това Еди се върна за другаря му. Погледна към стената и видя как Нина колебливо се спуска по въжето. Когато скриха и втория пазач, тя беше съвсем близо до земята.

Когато Еди се появи под въжето, следван от Мейси, Нина го погледна гордо.

— Виж тук! — похвали се тя и дръпна въжето. — Добра работа за човек, който не е тренирал от месеци…

Над главите им се чу тих звън на метал, пренатоварената кука се счупи и Нина се стовари върху пясъка.

— О, по дяволите! — простена тя.

Еди ѝ помогна да се изправи.

— Май не трябваше да се притесняваме за моя дебел задник, а? — Мейси се изкикоти.

— Млъквай — изръмжа Нина, изтупвайки се от пясъка, докато Еди намотаваше въжето и се оглеждаше къде да го скрие. — И какво, по дяволите, беше това? — Тя шляпна с ръка по гърдите на Мейси. — Скрий ги, за бога!

Ядосаната Мейси закопча ризата си.

— Какво? Нали свършиха работа!

— Пред Еди нямаше да мине.

— Защо, ’щото е стар?

— Не — отвърна обидената Нина, — защото е служил в спец частите и е обучаван да не се връзва на подобни неща.

Мейси беше изненадана.

— Служил е в армията? Мислех, че е просто някакъв археолог. Тоест не се е шегувал, когато каза, че ти е бодигард?

— Не. Така се запознахме — той ми спаси живота. Всъщност, повече от веднъж. Макар че и аз спасих неговия няколко пъти, така че сме квит.

— Супер — рече Мейси, впечатлена повече от всякога от съпруга на Нина. — Ами… той няма ли по-малък брат?

Еди се върна при тях.

— Не знам колко време ще бъдат в безсъзнание — каза той, — но така или иначе трябва да действаме бързичко.

— Определено — съгласи се Нина. Тя отиде до палатката и се ослуша за някакви звуци, които да разкрият присъствието на хора вътре. После отметна платнището. Палатката беше празна — но както Мейси им беше разказала, в единия ѝ край имаше дървена кабинка.