Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— О-па — рече Еди, забелязвайки една позната дреха, захвърлена на пейката до входа. — Това съм го виждал.

— Аз също — каза Нина, щом зърна сакото от змийска кожа. Тя се взря в тъмния източен край на стаята. Още колони на дъното бележеха местонахождението на друг вход: онзи, през който щяха да влязат Бъркли и екипът му.

Междувременно Мейси отиде в другия край на стаята, подминавайки бръмчащия компресор и електрическото табло. От тях към малкия проход за съседното помещение бяха опънати захранващи кабели и маркуч. Понечи да мине, но Еди ѝ направи знак да се връща.

— Насам — каза той и отиде до тъмния отвор, който се намираше точно срещу входа на владетеля.

Нина го последва. Извън пространството между входа и съседната осветена камера не се забелязваха почти никакви следи от стъпки. Крадците се интересуваха само от една определена част от Залата на летописите и не обръщаха никакво внимание на останалото.

— Какво има там?

— Египетски дрънкулки. — Нина го погледна саркастично. — Но според мен проходът заобикаля и се връща обратно. В далечината се виждат някакви светлини. — Той извади малко фенерче и плъзна лъча наоколо. Макар и по-малка от предишната, стаята също беше пълна с египетски артефакти, но беше пострадала, най-вероятно от земетресение; едната колона беше пречупена и по пода се въргаляха големи късове.

Еди влезе вътре. Нина тръгна след него, следвана от Мейси с фотоапарат в ръка. Малък, слабо осветен правоъгълник на западната стена показваше входа към четвърта стая; докато се придвижваха към нея, през изхода до северозападния ъгъл забелязаха гърба на едно от осветителните тела. След като влязоха в новата стая, те се промъкнаха покрай стената към прожекторите, които осветяваха няколко стъпала.

Нина надникна иззад триножника. Широката каменна стълба водеше нагоре — тя осъзна с трепет, че това е вътрешността на самия Сфинкс. Стаята в края ѝ беше изсечена право в сърцето на огромната статуя.

През бръмченето на електрическите уреди тя чу гласове.

— Какво правиш? — попита я Еди, когато тя се опита да мине покрай него.

— Искам да видя какво има там.

— Да, а те ще видят теб!

— Не, няма — прожекторите ще ги заслепят. — Той се намръщи, но отстъпи.

Стаята, в която Мейси едва не влезе малко по-рано, се намираше срещу основата на стълбата и в нея имаше още прожектори. От нея излизаше диря прашни отпечатъци от стъпки, която продължаваше по стъпалата. Нина се наведе да види какво има на върха — и откритието доведе до нов приток на адреналин.

Примесен със страх.

В горното помещение се забелязваха няколко фигури и дори без сакото от змийска кожа тя разпозна мъжа от Ню Йорк, когото, както каза Мейси, наричали Кротала. Освен това видя Хамди да разговаря с някой, който се намираше извън полезрението ѝ. Но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от обекта, който обсъждаха.

Той се намираше на тавана — зодиакалната диаграма, звездната карта с диаметър около двайсет метра, чиито съзвездия бяха изсечени в камъка във формата на древни египетски богове. Нина беше виждала и други подобни — имаше една в Лувъра в Париж — но за разлика от тях тази беше оцветена така, както са искали създателите ѝ.

Само че вече не беше цяла. Бяха я разглобили, насекли. На тавана оставаше последният сегмент с груба триъгълна форма, която започваше от южния край на тавана и леко подминаваше центъра. Тя ясно виждаше външните очертания на кръга; камъкът беше издълбан и парчетата бяха точно и внимателно изрязани от тавана. Един мъж с предпазни очила, маска на лицето и защитни слушалки режеше с циркуляр последното парче.

Друг мъж с маска също работеше по тавана, но с много по-обикновени инструменти — чук и длето. Нина го погледна озадачено, преди да осъзнае какво прави: изсичаше вдлъбнатини в идеално гладката повърхност, останала след циркуляра. Единственото, което трябваше да направи, за да премахне всякакви следи, че зодиакалната диаграма се е намирала тук, беше да направи гладкия кръг неравен и груб, за да не се различава от останалия таван. При всичките останали съкровища в Залата на летописите никой нямаше да обърне внимание на обезцветяването на някакъв таван. Тя оцени гениалността на операцията… макар да бе ужасена от нея.

Мъжът, с когото говореше Хамди, пристъпи в светлината. Тя го разпозна от снимката му.

Себак Шабан.

Освен това установи, че Мейси съвсем не бе преувеличила, описвайки белега на лицето му, който покриваше цялата дясна половина от горната устна до месестата част на ухото му. Не можа да не потръпне при мисълта за болката, която сигурно е изпитал.