Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Защо не попитате тях? — изръмжа Нина. — Но аз разполагам със снимка на четвъртия свитък, както и с плана на тунела.

— И откъде се сдоби с тези снимки? От онези сайтове, които твърдят, че в египетските йероглифи са закодирани летящи чинии?

— Не, от Мейси Шариф.

— Мейси Шариф? Стажантката ли имаш предвид?

— Точно така.

— Стажантката, издирвана от Египетската полиция за нападение и кражба на антики?

Нина погледна Мейси, която я наблюдаваше напрегнато.

— Мисля, че е била натопена. Причината за снощните събития е, че те се опитаха да я убият, за да не каже на никого какво е открила.

Ротшилд отвърна с леден глас:

— Нина, наистина нямам време да слушам параноичните ти конспиративни теории. Не ми се обаждай повече.

— Поне погледни снимките. Ще ти ги изпратя…

— Не си прави труда. — Ротшилд прекъсна разговора.

— По дяволите! — промърмори Нина. Въпреки това изпрати снимките на електронната ѝ поща, след което отново се обади на Лола.

— Предполагам, че разговорът не е минал добре — каза Лола. — Професор Ротшилд току-що ми каза никога повече да не я свързвам с теб.

— Да, предположих, че така ще стане. Виж, току-що ѝ изпратих един имейл с няколко прикачени снимки — най-вероятно ще го изтрие без изобщо да ги погледне, но аз ще ги изпратя и на теб. Можеш ли да ги разпечаташ и да ги оставиш в нейната поща? Наистина е важно тя поне да ги погледне.

— Ще видя какво мога да направя. Хей, видя ли какво стана снощи на Таймс Скуеър?

— Може и да съм чула нещо — отвърна безучастно Нина. — Чао, Лола. — Тя изпрати копие от писмото на Лола, след което се отпусна на стола си. — Боже, чувствам се толкова безсилна. Ако все още работех в АСН, щях за нула време да накарам някой да ги погледне.

— Сигурно можете да направите още нещо — възрази Мейси. — Ако тези мъже се доберат до зодиака, ще разберат как да стигнат до пирамидата на Озирис и ще я оберат — и никой друг няма да разбере, че те са го направили. Тя ще бъде изгубена завинаги! Това ли искате?

— Разбира се, че не — сопна ѝ се Нина. — Но няма какво повече да направя по въпроса! Освен ако не отидем в Египет и не ги хванем на местопрестъплението… — Гласът ѝ секна изведнъж.

Еди познаваше това изражение.

— Не — рече той с предупредителен тон.

— Бихме могли да отидем в Египет.

— Не, не можем.

— Да, можем.

— Нямаме визи.

— Визите ни на представители на ООН все още са валидни.

— Нямаме пари, по дяволите!

— Имаме кредитни карти!

— Които са почти изпразнени!

— Аз имам кредитна карта — обади се Мейси. — Аз ще платя.

Нина изгледа недоверчиво деветнайсетгодишното момиче.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се! Имам огромен кредит!

— Сигурно е много хубаво — промърмори Еди.

Нина продължаваше да се колебае.

— Не знам колко струва полетът до Египет, но няма да е много евтин. Сами ще се оправим.

Той направи гримаса.

— Да бе, ако продадем някой друг бъбрек.

— Няма проблем, мога да си го позволя — каза Мейси. — Е, мама и татко могат, но все тая. Баща ми е пластичен хирург, а майка ми е психиатър, богати са. Така или иначе покриват всичките ми разходи.

— Чакай малко — каза Нина. — Мейси, ти разказа ли за всичко това на родителите си?

Момичето я погледна смутено.

— Всъщност, не. Те дори не знаят, че съм се върнала в Щатите.

Нина я погледна ужасена.

— О, боже! Как така не си им казала?

— Опитвам се да ги предпазя! Онзи, белязания, каза, че ще изпрати хора да наблюдават дома ми и да подслушват телефоните, за да ме намерят. Ако мама и татко не знаят, че нещо се е объркало, те няма да се притесняват и няма да ме издадат.

— Е, сега вече знаят, че нещо не е наред — каза ѝ Нина. — Дори АСН да не са им казали, че си загазила — което е малко вероятно — аз трябваше да кажа на полицията, че си била с мен снощи. Те са взели телефона на родителите ти от АСН и са им се обадили.

Мейси пребледня.

— О! Аз… не се сетих за това.

Нина кимна към телефона.

— Обади им се веднага. Кажи им, че си добре.

Момичето вдигна телефона и набра номера.

— Мамо, здравей. Мамо? Мамо, успокой се, добре съм. Да, добре съм, наистина! А, от АСН са се обадили, така ли? — Тя направи физиономия. — Не, въобще не стана така, лъжат! — Тя изсумтя нетърпеливо. — Мамо! Не, не мога да се прибера, не още. Ще си дойда при първа възможност, но има нещо, което трябва да направя първо, много е важно. После ще ви разказвам. А, и ако смяташ, че някой ви следи, обади се в полицията, става ли?