Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Реакцията беше толкова истерично гръмогласна, че дори Нина и Еди я чуха.

— Боже, мамо! Виж какво, наистина съм добре. Пак ще ти се обадя, чуваш ли? Кажи на всички, че ги обичам. Мамо. Мамо! Казах, че ще се обадя. Чао. Чао.

Мейси остави телефона с изнервено и отчаяно изражение на лицето.

— Родители! Господи! Понякога са толкова досадни! — После изведнъж се обърна към Нина и я погледна извинително. — Ох, извинявай!

Нина я погледна объркана.

— За какво?

— В статията в „Тайм“ пишеше, че родителите ти са починали, когато си била на моята възраст, затова не искам да си мислиш, че говоря за всички родители. Сигурна съм, че твоите са били страхотни. Извинявай. — Тя отиде и седна пред лаптопа.

— Ъ-ъ-ъ… добре — отвърна слисаната Нина.

— Съобразителна е, а? — прошепна Еди.

— Да. Двамата ще си паснете идеално.

— Пфу!

— Така — каза Мейси, обръщайки се към тях, — полети до Египет. Каква храна предпочитате, вегетарианска или редовна?

Гиза

— Хей, ама тях не ги ли размазаха Трансформърите? — пошегува се Еди.

— Повече няма да ти позволявам да пускаш вкъщи този филм — промърмори Нина, докато се възхищаваше на трите огромни монумента, които се появиха пред тях. Великата пирамида в Гиза беше единственото оцеляло от Седемте чудеса на древния свят, останалите бяха съсипани от времето и конфликтите, избухнали преди хилядолетия. Една от причините за издръжливостта ѝ беше размерът; макар пирамидата на Хуфу и съседните ѝ, малко по-ниската на Хефрен и значително по-малката — но въпреки това впечатляваща — на Микерин, отдавна да бяха изгубили белите си варовикови покрития, колосалните им, изградени от пясъчник и гранит сърцевини си оставаха непокътнати след повече от четири хиляди и петстотин години.

Мейси не беше чак толкова впечатлена. Прибрала косата си под бейзболна шапка и сложила големи слънчеви очила, тя нетърпеливо заби крак в пясъка.

— Вече съм виждала пирамидите. Нали всеки ден бях тук. Защо не разговаряхте с доктор Бъркли?

— Отчасти, защото още не се е появил. — От страх, че може да бъде разпозната, Мейси не беше придружила Нина и Еди до Сфинкса, където те неуспешно се бяха опитали да убедят екипа на АСН да им даде достъп. — Снима се в някакво телевизионно предаване в Кайро, разказва за разкопките. Ще се върне чак след няколко часа. И отчасти, защото… добре де, не съм бил толкова път до Египет и да не видя пирамидите!

Те тръгнаха по пътя, който минаваше от северната страна на статуята. Еди погледна над стената надолу към разкопките.

— Това там долу шахтата ли е?

Мейси застана до него.

— Да. В онази палатка — посочи тя с пръст.

Той си отбеляза на ум местоположението ѝ, както и охраната, която се оказа доста по-сериозна, отколкото я беше представила Мейси. Пазеха я двама униформени, които не бяха от туристическата полиция, а най-вероятно от частна охранителна фирма.

Мейси погледна към Сфинкса.

— Сложили са повече пазачи отпреди.

— Постарали са се никой да не си пъха носа в разкопките им — каза Еди. — Което може да се окаже от полза.

— Как така?

— Ако са довели нови пазачи, има голям шанс да не те разпознаят. — Той прокара пръсти по долната страна на каменната плоча, която беше поставена върху стената, сякаш да провери теглото ѝ.

— Откри ли нещо? — попита Нина.

— Просто си правя планове за по-късно. Какво, ще отидем ли да поразгледаме пирамидите?

Великата пирамида се намираше само на около четиристотин метра от Сфинкса, но всъщност трябваше да изминат два пъти по-дълго разстояние, за да стигнат до входа откъм север, защото всяка от страните на пирамидата имаше дължина над 220 метра. Самият вход, пред който вече се виеше опашка от няколко десетки души, се затваряше с портал, охраняван от туристическата полиция. Достъпът до вътрешността на пирамидата се разрешаваше само два пъти дневно. Макар и уморена от единайсетчасовия полет от Ню Йорк, Нина бе настояла да отидат веднага, за да могат да си купят билети в момента, в който касата заработи.

Щом крилата на портала се разтвориха, Еди блокира дискретно, но твърдо достъпа до входа, позволявайки на Нина и Мейси да влязат първи.

— По-стръмно е, отколкото изглежда на снимките — отбеляза Нина. Тесният коридор с гладки стени се спускаше към сърцето на пирамидата под наклон от почти трийсет градуса и таванът беше смущаващо нисък.

Еди ги настигна, промушвайки се пред раздразнените туристи на входа.