Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Той разпери раздразнено ръце.

— Да, признавам си! Но между нас няма нищо — тя ми е просто приятелка. Имам толкова много приятелки по цял свят и ти никога не си ми създавала проблеми за тях.

— Защото не си ме лъгал за тях! Още колко пъти си ми казвал, че си на работа, когато всъщност си се виждал с нея?

— О, по дяволите — въздъхна той, — не се виждам с нея! Не се срещаме тайно, за да се чукаме до припадък, ако така си мислиш.

— Какво тогава да си мисля? — сопна му се Нина, но преди да получи отговор, домофонът иззвъня. Тя натисна бутона: — Да?

— Доктор Уайлд, аз съм, Мейси.

— Качвай се горе. — Тя натисна бутона за отключване на входната врата и се обърна към Еди. — Ще го обсъдим по-късно.

— Няма какво да обсъждаме — сопна се той. — Тя просто ми помага за нещо, ясно ли е?

— Защо не помоли мен да ти помогна? Нали това се очаква от съпрузите — да си помагат един на друг.

— Става въпрос за съвсем друго нещо.

Нина понечи да го попита за какво точно става въпрос, но на вратата се почука. Тя отвори и видя Мейси, облечена все още с дрехите си от предишната вечер. Еди по инерция я огледа от главата до петите, спечелвайки си намръщен поглед от съпругата си.

— Влез, Мейси — каза тя.

— Благодаря, доктор Уайлд — отвърна тя и влезе в апартамента. — Радвам се, че сте добре.

— Да, аз също. А ти как си? Как е приятелят ти?

— Джоуи? Добре е, само малко понатъртен. Обадих му се, след като си намерих хотел за през нощта. О, ето телефона ви. — Тя го подаде на Нина. — А при вас как мина?

— През по-голямата част от нощта ни разпитваха в полицията, което беше забавно. Между другото, това е съпругът ми — каза Нина, посочвайки Еди. — Еди. Чейс. Който очевидно всеки път оправдава фамилията си 3 3 На английски chase — преследвам. — Б.пр. , когато стане въпрос за фусти.

Еди изсумтя раздразнено и се обърна към Мейси.

— Здрасти. Да, аз съм съпругът на Нина — и личен бодигард. За което не получавам кой знае какви благодарности.

— Здрасти. — Мейси небрежно стисна ръката му и също го огледа от глава до пети. Нина се досети какво си мисли — твърде стар, твърде плешив — и се подсмихна.

— И така — каза той, сядайки на дивана, — след като и вие сте тук, може би най-накрая някой ще ми разкаже какво става тук, по дяволите? Защо се наложи заради нещо, което става в Египет, да задигна ламборгинито на Грант Торн и да ви преследвам през половината град?

— Познавате Грант Торн? — попита Мейси. — Много е готин!

— Тук не става въпрос за Грант Торн — обади се Нина, забелязвайки как мнението на Мейси за Еди изведнъж се променя в положителна посока. — А за онези мъже, които те преследваха. Същите от Египет ли са?

— Само онзи с грозната прическа и ужасното сако.

— Аз пък мисля, че е доста яко — обади се Еди, но изведнъж се намръщи при спомена, който изникна в съзнанието му.

— Какво има? — попита Нина.

— Наскоро видях един човек със същото сако… — Челото му се набръчка и той се опита да си спомни. — По дяволите! Не беше само същото сако, и човекът беше същият! Беше на онази среща с последователите на култа, на която ме заведе Грант!

— Храмът на Озирис?

— Да, точно това. Беше в лимузината заедно с шефа, онзи бившия актьор. Имаше и още един човек, отвратително изглеждащ нещастник с голям белег от изгаряне…

— О, боже! — прекъсна го Мейси и притисна ръка към дясната си буза. — Тук ли се намира белегът?

— Да, минава през лицето му.

— Видях го и в Египет — обърна се развълнувано тя към Нина. — Беше при Сфинкса, той ръководи цялата работа!

— Каква е тази история със Сфинкса? — попита Еди. — Какво търсят там?

— Нали се сещаш за телевизионните реклами, които ме вбесяват? — каза Нина. Той кимна. — Това търсят.

— Опитват се да го изкопаят преди АСН, за да могат да задигнат каквото има вътре — допълни Мейси.

— А вътре има…? — вдигна вежди Еди.

Мейси извади фотоапарата си.

— Ще ви покажа. — Тя видя лаптопа на Нина. — Мога ли да го вържа към него?

Нина порови из чекмеджето за кабел, след което свърза фотоапарата на Мейси към нейния Макбук Про, за да може момичето да прехвърли файловете на твърдия диск. След по-малко от минута тя можа да разгледа подробно всички снимки, които беше видяла на малкия дисплей на фотоапарата.

— Значи това са трите свитъка, които са дали на АСН…

— А този са скрили. — Мейси посочи четвъртия древен папирус и увеличи изображението. — Тази част тук описва северния вход към Залата на летописите — той бил запазен само за фараона, защото според египтяните Полярната звезда символизира владетелите и боговете. — Тя премина на следващата снимка, показвайки чертежите на конструкцията под Сфинкса, и посочи два тунела. — Всички останали е трябвало да използват източния вход.