Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Грант се сви уплашено в седалката, когато един бус профуча опасно близо до мурсиелагото.

— Никога няма да успеем да го изпреварим!

— Какви ги говориш — възрази Еди. — Това е шибано ламборгини ! — Той превключи скоростите…

И натисна педала за газта.

Отляво имаше дупка в трафика — малка, но точно колкото му трябваше. Може би…

Ламборгинито се устреми напред, прелетя покрай доджа с триумфален рев и се върна в платното си пред него. Еди натисна спирачката. Изненадан, шофьорът на пикапа също намали и започна да се движи на зигзаг, докато не осъзна, че има предимство в теглото и може просто да изхвърли ламборгинито от пътя.

Еди отново ускори, достатъчно, за да държи пикапа на разстояние. Видя как таксито на Нина се откъсва напред и се отправя към Таймс скуеър — стоповете му бяха единствените червени светлини сред морето от бели фарове.

Право срещу него се движеше автобус.

Рикардо махна едва-едва с ръка.

— Автобус, идва автобус!

— Виждам го — отвърна Нина. Автобусът беше червен, двуетажен, в британски стил, с открит горен етаж за туристи.

И се движеше право срещу тях.

— Идва автобус!

— Виждам го! — Тя присветна с фаровете и натисна клаксона, без да отпуска педала за газта.

— Какво правиш? — извика Рикардо.

Мейси гледаше невярващо през напуканото стъкло.

— Ще се блъснем в него!

— Ще спре, ще спре… — Нина постави другия си крак върху спирачката, готова да натисне с всичка сила…

Шофьорът на автобуса се уплаши пръв, безопасността на пътниците му беше най-важната. Той натисна спирачката, колелата му блокираха…

И той поднесе.

— Ох, това не беше добре! — изпъшка Нина. Автобусът се завъртя поне на деветдесет градуса, истинска пътна преграда от метал и стъкло.

Но шофьорът в дясното платно забеляза опасността и даде газ точно преди автобусът да удари колата му отзад — освобождавайки място.

От което Нина се възползва веднага.

Фордът се удари в бордюра на тротоара. Пред очите ѝ блесна полицейското лого на стената на участъка на Таймс скуеър; тя извика и завъртя волана. Предната броня одраска табелата и таксито се устреми напред по тротоара. Хората отскачаха от пътя му, но неочаквано се появи едно препятствие…

— По дяволите! — извика Нина и се блъсна в количката за хамбургери. Продавачът вече беше избягал; количката се завъртя, пръскайки навсякъде вряща вода и кренвирши, и таксито я изблъска на кръстовището.

Нина се освободи от нея и продължи по Бродуей. Погледна назад…

Автобусът се спря, блокирайки трите ленти пред ламборгинито.

— Ма-а-а-мка му-у-у! — извикаха Грант и Еди. Единственият начин да избегнат сблъсъка беше да тръгнат след Нина…

Колата се разтърси, когато се качиха на тротоара, след това Еди сви вляво, за да заобиколи автобуса, разминавайки се на косъм с въртящата се количка за хотдог.

Той също погледна назад…

Плъзгащият се додж се вряза в автобуса.

Премина право през него, разцепвайки долния етаж на парчета в експлозия от късове метал и летящи седалки. Повечето пътници се намираха на горния етаж, а онези долу се бяха скупчили в двата края на автобуса малко преди пикапът да мине през средата му. Той се преобърна на Таймс скуеър и спря с адско стържене до тротоара.

Ламборгинито също спря. Еди изскочи навън и поглед наназад. От преобърнатия додж изтичаше гориво, окървавеният му шофьор се опитваше да се измъкне през натрошеното предно стъкло. Другият от пътниците, набит мъж с бръсната глава, беше изхвърлен от колата и лежеше близо до количката за хамбургери. Той все още стискаше оръжието си в ръка — компактен полуавтоматичен пистолет ТЕС-9.

Другата врата на ламборгинито също се отвори. Появи се Грант — и за голяма изненада на Еди хукна към бръснатия тип.

— Чакай, върни се! — извика той.

Актьорът не му обърна никакво внимание. Стигна до слабо помръдващия стрелец и изрита автомата от ръката му, запращайки го към разбития додж.

— Това е граждански арест! — обяви той, стъпи върху гърба на мъжа и зае героична поза. После се ухили на Еди. — Точно както в „Граждански арест“, а?

— Идиот! — промърмори Еди, заобикаляйки мурсиелагото. Мина покрай пушещата количка за хамбургери — синьото пламъче на газовата бутилка продължаваше да нагрява голямата метална тенджера. — Добре ли си?

— Да, човече. Беше много… напрегнато. Мили боже! — От горния етаж на пробития автобус проблесна светкавица — някой му беше направил снимка. — Успяхме ли да спасим твоята…