Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Ха! Ето го моят магазин! — извика Мейси. Нина я погледна, чудейки се за какво говори, по дяволите. — Нали се сещаш, „Мейсис“? — Тя посочи към грамадния магазин, който се намираше от лявата им страна.

— Ти дръж телефона! — сопна ѝ се Нина. — Еди, къде се намираш?

— Почти стигнах. Ти къде си?

Таксито приближаваше кръстовището на Трийсет и шеста улица. Нина погледна към колите, които идваха отляво — и зърна яркооранжевата спортна кола, която летеше по Бродуей.

— Еди, ти оранжева кола ли караш?

— Да, защо?

— Току-що те подминах! Тръгвам на север по Шесто!

Еди отвърна нещо, но гласът му беше заглушен от писъка на Мейси:

— Настигат ни!

Шофьорът на пикапа беше ускорил и голямата хромирана решетка се приближаваше застрашително.

Змийската кожа отново се подаваше през прозореца с насочен револвер…

Нина направи отчаян ляв завой по Трийсет и седма улица и точно в този миг един куршум проби вратата ѝ точно над бедрото.

Еди чу по телефона характерния звук от удар на куршум. По дяволите!

Трябваше да направи завой, но две полицейски коли се бяха засилили да блокират Бродуей, диспечерите ги бяха предупредили за втората гонка.

А зад него имаше още полицейски коли…

— Дръж се! — извика той на Грант и удари бутона за деактивиране на тракшън контрола. След това натисна съединителя, като завъртя рязко волана с едната си ръка и дръпна силно ръчната спирачка с другата.

Дори и с четирите си задвижващи се колела ламборгинито не можа да се задържи на пътя и се завъртя на сто и осемдесет градуса, докато Еди натискаше педала на газта до пода. Ревът на двигателя беше придружен от скърцането на пушещите колела и мурсиелагото отново се изстреля напред, оставяйки черни следи от гума по асфалта.

Няколко полицейски коли понечиха да му блокират пътя, но бързо се отдръпнаха встрани, когато ченгетата осъзнаха, че той няма намерение да спира. Ламборгинито се стрелна между тях, следвано от двете патрулки.

Гумите му отново намериха сцепление, рязкото подаване на газ му подейства като ритник отзад — колите от насрещното движение панически се разделиха от двете страни на пътя с мигащи фарове и свирещи клаксони. Трийсет и седма улица се приближаваше бързо. Еди намали и се приготви да завие, за да се срещне с Нина…

Очуканото такси изскочи на кръстовището точно пред него.

Той разпозна червенокосата фигура зад волана и времето като че ли забави движението си. Нина завъртя глава към него и отвори уста в беззвучен вик. Ламборгинито се понесе с рев към нея…

Еди стисна здраво волана и натисна педала за газта. Светът светкавично се върна в нормална скорост и ламборгинито прелетя точно пред таксито. Стори му се, че чу писъка на Нина зад гърба си, но той най-вероятно беше продукт на въображението му: собственият му крясък щеше да го заглуши.

Избегнала сблъсъка на косъм, Нина усети замайване от резкия приток на адреналин. Тя погледна в огледалото и видя доджът да се забива в полицейската кола, която преследваше Еди. Патрулката се преметна през улицата в облак от натрошени стъкла.

Ударът се отрази дори на доджа; металната решетка пред радиатора хлътна навътре и смачка капака на двигателя. Зад него рязко спря една полицейска кола; ченгетата прекратиха преследването на ламборгинито, за да помогнат на колегите си.

— Видяхте ли това? — промълви Мейси, останала без дъх.

— Нямаше как да го пропусна — каза Нина. — Еди!

— Добре ли си? — попита Еди по телефона, който Грант държеше с треперещата си ръка.

— Да! Божичко, едва не те ударих!

Той зави на запад и пое по Трийсет и девета улица.

— Тръгни към Таймс скуеър — аз ще застана зад теб и ще ги блокирам.

— Еди, един от тях има автомат!

— Остави ме аз да се тревожа за автомата — ти просто не сваляй крака си от педала за газта!

Грант примига.

— За какво ще се тревожиш?

Но се оказа, че Еди има друг проблем. Точно пред него някакъв камион влизаше на заден ход в един склад и блокираше цялата улица. Той рязко натисна спирачка и ядосано натисна клаксона.

— Мамка му! Какво ще бъде следващото — двама, носещи прозорец?

Камионът се премести малко; Еди профуча край него и даде газ към кръстовището на Седмо авеню.

Таксито на Нина прекоси кръстовището и се отправи на север. Само ако успееше да се откъсне от пикапа…

Осакатеният додж профуча с рев пред него, точно когато направи завоя.

— По дяволите! — Той се лепна за него, широката червена задница на пикапа не му даваше никаква видимост. От двете им страни прелитаха размазани фарове. Също като Бродуей, движението по Седмо авеню беше еднопосочно, в посока на юг.