Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Какво правиш, по дяволите?

— Някой се опитва да убие жена ми! — извика Еди. — Трябва бързо да стигна при нея — така че или влизай, или се махай от пътя ми!

Грант избра първото и лицето му отново придоби озадачено изражение.

— Пич? Сериозно ли?

— Сериозно!

— По дяволите, пич, няма начин! Хайде тогава, да вървим да я спасяваме! — Леката усмивка на лицето му подсказваше, че вече си се представя като истински герой в реалния живот. — Какво чакаш? Да тръгваме!

Еди си спести саркастичния коментар. Вместо това подкара колата по-далеч от клуба, с адски рев на дванайсетцилиндровия ѝ двигател.

Нина се извърна. Доджът все още беше зад тях и се приближаваше застрашително, докато двете коли се провираха между автомобилите на Трето авеню. Пикапът беше много по-голям от таксито, не беше съвсем подходящ за улиците на Ню Йорк, но пък беше и много по-мощен — както и по-добре поддържан. Фордът вече звучеше така, сякаш няколко много важни части са се разглобили и дрънчат из скоростната кутия.

Таксиджията също вдигаше голям шум.

— За бога — крещеше той, — спри! Задръж таксито, само ме пусни да сляза!

— Виж какво… как ти е името?

— Рикардо.

— Рикардо — каза Нина, — почти стигнахме полицейския участък. Ясно ли е? Само още една пресечка! — Тя натисна клаксона и отново премина в насрещното платно, за да избегне колите, спрели на кръстовището на Двайсета улица, и се сви от страх, когато срещу нея блеснаха фарове. В този миг таксито прекоси кръстовището и тя побърза да се върне в своето платно.

Доджът също криволичеше, блъсна се в една кола и я завъртя върху тротоара. Но това почти не го забави, металната решетка пред радиатора пое по-голямата част от удара.

Мейси гледаше вторачено резултата от сблъсъка.

— Господи!

— Дръжте се здраво! — Приближаваха следващото кръстовище… Накъде се намираше участъкът? Вляво или вдясно?

Двайсет и първа улица беше еднопосочна, трафикът се движеше на запад през Манхатън — а пътят вдясно беше блокиран от чакащи коли.

Нямаше никакъв избор…

Нина зави рязко наляво, таксито се изправи на две гуми. Едно порше беше паркирано до пешеходната пътека и фордът се плъзна точно към него.

— Мамка му, мамка му, мамка му ! — Нина се бореше с управлението, усети, че задницата поднася. Ако натиснеше спирачките, щяха да се завъртят и да ударят друга кола…

Вместо това тя завъртя рязко волана на другата страна и даде газ.

Задните колела превъртяха и изскърцаха, променяйки посоката на движение на таксито — но не беше достатъчно бързо и задницата му забърса поршето. Разнесе се адско скърцане и бронята му се откъсна.

Нина изправи волана.

— Съжалявам — каза тя на Рикардо. Той изсумтя възмутено.

Приближаващ се звук на сирени. Пулсиращи светлини, червените и бели проблясъци на полицейските буркани…

В огледалото за обратно виждане.

— Проклятие! — Участъкът се намираше в другата посока и сега те се отдалечаваха от него, отдалечаваха се от помощта.

Мейси погледна назад и се разкрещя радостно:

— Да, да! — Спрелите на светофара коли се отдръпнаха, за да пропуснат полицаите. Една патрулка на нюйоркската полиция профуча с пълна скорост през кръстовището…

И на завоя беше ударена от доджа. Заби се в поршето и го смачка като картонена кутия. При сблъсъка пикапът откъсна предното колело на полицейската кола и продължи да преследва таксито.

Радостта на Мейси се изпари за миг.

— Не!

— Телефонът още ли е у теб? — извика Нина.

— Да, но…

— Обади се пак на Еди!

Мейси започна да прехвърля телефонните номера на Нина.

— Какво може да направи той?

— Ще останеш изненадана. Просто му се обади!

Мейси се намръщи, но намери номера и го набра.

— Дава заето!

— Какво? С кого говори, по дяволите?

Ламборгинито излетя с пълна газ от Сто и осма улица и рязко зави на юг. Благодарение на широките си гуми и системата 4x4 то се държеше много стабилно на пътя, но центробежната сила от резкия завой отхвърли Еди към вратата. Отпред дългата права на Сентръл Парк Уест се губеше в далечината, а отляво самият парк тънеше в мрак.

Мурсиелагото ускори и насрещните светлини започнаха да прелитат край него като при свръхсветлинна скорост. Еди се облегна назад. Грант държеше телефона до ухото му.

— Ще помогнеш ли?

— Ще видя какво мога да направя — каза Ейми, този път официално като полицай Мартин от Нюйоркското полицейско управление. — Но ще ми трябва време да съобщя на всички патрули. Ако те спрат преди това, ще отнесеш глобата.