Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Змийската кожа им беше подготвил капан — отзад ги дебнеше приятелят му.

На съседния рафт имаше няколко големи огнеупорни кани за кафе. Нина грабна едната и хукна към изхода. За гърба ѝ някой здраво ритна вратата. Кашонът се разкъса, но пакетите с кафе абсорбираха удара и ѝ попречиха да се отвори.

Нина стигна до противопожарния изход. Мейси лежеше по гръб на асфалта, а един подпухнал мъж с бръсната глава се навеждаше да я сграбчи…

Каната за кафе се стовари върху главата му. Той изпъшка изненадано от болка и залитна назад. Нина отново замахна с каната. Този път тя се разби в слепоочието му и по паважа се пръснаха лъскави парчета. Мъжът се свлече до контейнера за отпадъци. Нина протегна ръка на Мейси.

— Хайде, ставай!

Искрено възхищение замени болката и страха в очите на момичето. Мейси протегна ръка и се вкопчи в нея.

— О, боже! Това беше невероятно !

— Трябва да видиш как действам с каните за запарване на чай. Хайде! — Нина я издърпа, двете прескочиха гологлавия мъж и хукнаха по уличката.

— Как ли е успял да ме намери? — извика Мейси. — Не съм казвала на никого къде съм, дори на родителите ми! Откъде са разбрали, че съм в Ню Йорк?

— Казала си на Лола — досети се Нина. — Тя сигурно е казала на някого в АСН, те са го споменали пред Бъркли, а той го е съобщил на човека, за когото работят тези момчета. — Двете стигнаха до булеварда.

— Но откъде са знаели, че ще се срещам с вас?

— Аз да не съм детектив? — Нина забеляза едно такси, което се отдалечаваше по улицата. Двете хукнаха след него и тя започна яростно да размахва ръце. — Такси!

— Такси ли ще хванем? — попита изненадано Мейси.

— Да, освен ако не разполагаш с хеликоптер! — Таксито спря, но не заради тях. На отсрещния тротоар стоеше една добре облечена двойка, мъжът беше протегнал ръка. — Хей, това е нашето такси!

Мъжът хвана дръжката на вратата.

— То спря при нас.

— На нас ни трябва спешно! — Нина стигна до колата и отвори другата задна врата. — Мейси, влизай вътре.

— Какво правиш, по дяволите? — изпищя жената. — Шофьор, изхвърлете ги!

— Не искам неприятности — отвърна шофьорът, кльощав мъж със силен бразилски акцент. Той показа глава през прозореца и рече на Нина: — Спрях да взема господина и дамата, ясно ли е? Изчакайте следващото…

Прозорецът до вратата на Нина се пръсна на парчета. Шофьорът извика от болка, когато куршумът се заби в лявото му рамо и опръска предното стъкло с кръв. Нина рязко се обърна и видя Змийската кожа да излиза от уличката, стиснал пистолет в ръка.

Прицели се…

— Залегни! — изкрещя тя. Мейси се хвърли с вик на задната седалка в таксито, а върху нея се посипаха стъкълцата от улученото задно стъкло.

Нина се просна на асфалта. В ламарината на таксито, точно над главата ѝ, се заби куршум. Още един прозорец се пръсна на парчета, жената запищя истерично. Останалите пешеходци хукнаха да се крият.

Стрелбата спря.

Стрелецът беше въоръжен с револвер, трябваше да презареди.

Нина скочи и отвори вратата на шофьора. Бразилецът се беше свил на седалката и притискаше с ръка раненото си рамо.

— Отмести се на другата седалка, бързо!

Той измърмори нещо на португалски, преди да премине на английски.

— Луда ли си? Простреляха ме!

Нина разкопча предпазния колан и се опита да го избута на другата седалка.

— Ще те закараме в болницата — само мръдни нататък!

— Можете да вземете таксито — избъбри добре облеченият мъж, докато се отдалечаваше, повлякъл след себе си пищящата си придружителка толкова бързо, колкото позволяваха високите ѝ токчета.

Мейси надигна глава над облегалката на задната седалка.

— Ох, ох, ох! — извика тя, сочейки с ръка.

— Какво „ох“? — сопна ѝ се Нина, като най-накрая успя да избута слабо противящия се бразилец на съседната седалка и зае мястото му. Тя погледна назад и видя причината за паниката на Мейси. Стрелецът беше извадил втори пистолет. — По дяволите!

Тя превключи на скорост и даде газ.

Гумите изскърцаха, преди да зацепят и таксито да се отлепи от мястото си. Това беше един от последните коли форд краун виктория, които сформираха някогашната таксиметрова флотилия на Ню Йорк, и които постепенно биваха изоставяни за сметка на новите, по-чисти хибридни автомобили. Според Нина колата би трябвало отдавна да е излязла в пенсия, скоростната ѝ кутия тракаше и скърцаше през цялото време.

Ала в каквото и състояние да се намираше, пак щеше да изпревари тичащ човек.