Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Но не и куршумите му.

— Наведи се! — Мейси отново залегна на седалката, а в корпуса на таксито се забиха още куршуми. Един профуча над главата ѝ и отскочи от бронираната преграда, разделяща предните от задните седалки, като остави белег върху плексигласа.

— Таксито ми! — проплака шофьорът, забравяйки за миг болката в ръката си. Той се надигна със стиснати зъби, свали ръката си от раненото рамо… и включи брояча.

Нина го погледна.

— Шегувате се!

— Няма безплатни курсове! — изсъска той. — Сега ме закарайте в болницата!

Отзад се разнесе нов звук — не от стрелба, а от скърцане на гуми, когато един голям червен пикап „Додж Рам“ поднесе на пътя и спря. Гологлавият мъж се появи от уличката и скочи в него, а стрелецът със сакото от змийска кожа хвърли един поглед към отдалечаващото се такси, прибра празните си оръжия в кобурите и хукна към задната врата на пикапа. С могъщ рев на осемцилиндровия си двигател доджът се впусна в преследване.

Нина изведнъж се сети, че и по-рано е виждала пикапа — пред апартамента си. Преследвачите им бяха разбрали, че Мейси се опитва да се свърже с нея… и я бяха проследили с надеждата, че тя ще ги отведе при плячката им.

— Забрави за болницата — обади се Мейси. — Отиваме в полицията! Къде е най-близкият участък?

— Не знам — отвърна шофьорът. Двете жени го погледнаха невярващо. — Живея тук само от три седмици!

— Знаете ли къде се намира? — обърна се Мейси към Нина.

— Ами… не.

— Нали казахте, че сте живяла тук!

— Никога не ми се е налагало да ходя там — Ню Йорк не е чак толкова опасен! Обикновено. — Нина изпревари два автомобила, които бяха спрели на червен светофар и направи рязък завой на север. — Мисля, че има един на Двайсет и първа улица.

Мейси погледна към уличните знаци.

— Това е чак след десет пресечки! Имате ли телефон? Ще се обадя на 911!

— Да — обади се шофьорът и кимна с глава. — Да, повикайте линейка, добра идея!

Трафикът беше ужасен. Като натискаше клаксона, Нина премина в насрещното платно, за да изпревари един боклукчийски камион, и едва не се блъсна в идващата срещу нея кола. Мейси залитна назад и повлече със себе си счупеното предпазно стъкло.

— Не линейка, полицията! Ох! — Нина извика стреснато, когато друго такси рязко наби спирачки пред нея. Тя бързо завъртя волана, но въпреки това закачи задната му броня и я откърти. Разгневени шофьори надуха клаксоните си. — По дяволите! Извинявайте — обърна се тя към изплашения таксиджия.

Порови в чантата си за телефона, опитвайки се да управлява колата с една ръка. Свистящите гуми и ярките фарове в огледалото за обратно виждане ѝ подсказаха, че доджът също е пресякъл кръстовището. Тя намери телефона си и го подаде назад.

— Ето!

Мейси набра 911 и бързо описа на оператора ситуацията, в която се намираха, докато Нина криволичеше между колите, опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от преследвачите им.

— Полицаят каза да караме към Двайсет и първа улица — обяви Мейси, след като приключи с разговора. — Те ще ни посрещнат там.

— Освен ако тези задници не ни пипнат първи. — Въпреки усилията ѝ, доджът непрекъснато скъсяваше дистанцията. Мейси ѝ подаде телефона, но Нина я възпря. — Недей! Прегледай телефонните ми номера и набери Еди.

— Кой е Еди?

— Съпругът ми.

— Сега не е най-добрият момент да му кажете, че ще закъснеете за вечеря!

— Просто се обади, умнице! Той знае как да ни измъкне от тази ситуация! — Двамата с шофьора се спогледаха тревожно, докато таксито прелетя през следващото кръстовище. — Поне се надявам да е така.

Еди от пръв поглед не хареса приятелите на Грант — двама дългурести близнаци, които максимално се възползваха от приятелството си с кинозвездата. Но той си замълча, докато те опипваха оскъдно облечените момичета, които лесно биваха убеждавани да се присъединят към тях във ВИП салона. Усамоти се в единия ъгъл и се съсредоточи върху работата си, която се състоеше в това да прогонва досадниците и ненормалниците, които досаждаха на клиента му. Досадниците и ненормалниците, които той искаше да са с него, не бяха проблем на Еди.

Телефонът му иззвъня. Нина . Докато беше на работа, не биваше да приема лични разговори. Но Грант едва ли щеше да забележи — беше зает да брои с език зъбите на поредното си завоевание.

— Здрасти, скъпа. Какво става?

— Някой се опитва да ме убие!

Не беше сигурен дали не се шегува. Струваше му се, че се обажда от кола.