Джой Филдинг - Гранд авеню

— Искам мама — настоя детето, натискайки бравата.

— Идвам след минута, тиквичке — каза ѝ Крис и се опита да седне, но Тони неочаквано я обхвана здраво за раменете, докато Монтана продължаваше да бута вратата на спалнята. Защо той я бе заключил?

— Мамо! Мамо! — Тънкото гласче на Уайът се присъедини към това на сестра му в коридора.

— Помните ли какво говорихме на закуска, деца? — попита Тони. Ерекцията му видимо издуваше дънките. — Че мама не се чувства много добре и ще ѝ позволите да си поспи до късно? Помните ли?

— Но тя вече е будна — настоя Монтана. — Чух ви да си говорите.

— Да, но тя все още не се чувства много добре.

— Какво ѝ е? — Гласът на Монтана съдържаше повече обвинение, отколкото загриженост.

— Мамо! Мамо! — проплака Уайът.

— Тони — прошепна Крис и целуна брадичката му. — Можем да направим това и по-късно.

Хватката му върху раменете ѝ се затегна.

— Върнете се в стаите си, деца. Мама наистина ще дойде скоро.

— Сега! — настоя отново Монтана.

— Тони, моля те — каза Крис. — Няма начин да се отпусна.

— Няма да отнеме много време. — Тони си смъкна дънките и дръпна главата ѝ към слабините си. — Хайде, Крис. Не можеш просто да ме оставиш така.

— Мамо! Пусни ме вътре.

— Моля те, Крис.

— Мамо-о-о!

— Защо не изпееш на мама една песен? — предложи Тони и насочи устата на Крис към себе си. Бавно движеше главата ѝ с ръка напред-назад.

— Какво да изпея?

— Каквото иска мъничкото ти сърчице — каза Тони, а пръстите му се забиваха в темето ѝ.

— Това е душевна мъка! — Монтана запя с пълно гърло. — Просто душевна мъка!

Мили боже, помисли си Крис. Това наистина ли се случваше?

— Обзема те, щом стане твърде късно. Чувстваш се като клоун.

Наистина ли правеше това със съпруга си, докато шестгодишната ѝ дъщеря пееше за душевни мъки зад вратата на спалнята? Не, не би могла да прави това. Бе твърде откачено, абсурдно.

Сякаш усетил нарастващото ѝ неудобство, Тони пое инициативата. Крис се хвана за рамката на леглото, за да не загуби равновесие.

— О, това е душевна мъка…

— Господи, Крис, толкова е хубаво. Толкова те обичам.

— Просто душевна мъка…

— Тони…

— Сега, Крис. Сега!

Тя усети как тялото му потрепери над нея, ръката му се отпусна върху косата ѝ, когато се отдръпна. Той бързо нахлузи отново дънките си. Крис преглътна, избърса си устата, масажира си челюстта, а той отиде до вратата и я отвори. Монтана и Уайът моментално нахлуха вътре, скочиха на леглото и в скута ѝ, сдърпаха се за място.

— Миришеш смешно — каза Монтана.

— Утринен дъх — намигна Тони, вдигна Уайът във въздуха и го задържа високо над главата си, а детето закрещя от възторг.

— Брей — каза Монтана, изхлузи се от ръцете на майка си и се хвърли към краката на Тони.

Баща ѝ без усилие я подхвана със свободната си ръка и я провеси от другата си страна.

— Кой ще спечели Суперкупата? — предизвика ги той.

— „Бенгалс“ — извика Уайът.

— Ти си мой човек.

— „Бенгалс“, „Бенгалс“! — Монтана се разпищя още по-силно, за да не я надвикат.

Господи, Суперкупата, помисли си Крис и срамежливо закри уста с ръка. Напълно бе забравила. Имаше толкова много да свърши, а дори не бе помислила какво ще сервира за обяд.

— Крис — обърна се към нея Тони, докато избутваше Монтана и Уайът извън стаята. — Виж, ако нямаш нищо против, да не казваш на никого нищо за това, че съм без работа…

— Разбира се, че няма.

— Поне не днес.

— Естествено.

— Няма смисъл да проваляме купона.

— Разбирам — усмихна се тя.

Сега вече си имам две тайни, помисли си Крис.

Жените се бяха наредили около кръглата дървена маса, заемаща по-голямата част от малката кухня на Крис. По средата на масата стояха отворени няколко бутилки вино, бяло и червено, заобиколени от поне шест различни стъклени чаши. Между клюките и глътките шардоне Крис разсеяно белеше връзка големи моркови, Вики си играеше с краищата на новите си, не много сполучливи къдрици, а Сюзън и Барбара се смееха на съдържанието на най-новия брой на „Космополитен“. Бяха облечени делнично, в топли пуловери и дънки, само панталоните на Вики бяха кожени. Единствено Барбара беше с пола — в кралскосиньо и стигаше до земята.

— Това е купон за Суперкупата — иронично отбеляза Вики, когато я видя, — не сватба.

— Зная — безгрижно отговори Барбара и размаха пръсти. — Зная, зная.

— Тя не може да измени на себе си — каза Сюзан.