Джой Филдинг - Гранд авеню

— Мисля, че беше Исус — обади се Крис.

— Все още ли говорите за секс, момичета? — Сюзан се върна в стаята.

— Изглежда, че дори и Исус е говорил за това — каза Вики.

— Някой ден ще гориш в ада. Знаеш това, нали? — засмя се Барбара.

— Всички ще горим там — съгласи се Крис, мислейки, че това вероятно беше истина.

— Гори ли нещо? — Тони надникна в кухнята, целуна Крис по челото и се отправи към хладилника.

— Свърши ли играта? — Крис гледаше как мъжът ѝ грабна няколко леденостудени бири от фризера.

— Шегуваш ли се? Едва започваме битката.

— Кой води?

Тони намигна:

— Добрите.

— Това не е ли шикалкавене? — попита Вики.

— Внимавай кого наричаш шикалка — игриво я предупреди Тони. — Между другото, за какво толкова си приказвате тук, момичета?

— За политика — с безизразно лице отвърна Барбара.

— Литература — каза Сюзан.

— Е, това със сигурност обяснява всичкото кискане и дюдюкане — заключи Тони на излизане от кухнята.

Жените се засмяха и го проследиха с поглед.

— Пак ли ще ми кажеш, че този секси мъж не обича да си дава езика? — попита Вики. — Мисля, че това би могло да бъде основание за развод. И като стана дума за това, имам един виц — продължи почти на един дъх. — Защо разводите са толкова скъпи?

— Защо? — очаквателно попитаха жените.

— Защото си струват.

Дълго след като жените си тръгнаха, Крис все още чуваше смеха им. Тя затвори очи, за да съхрани звука.

— Крис — повика я от горния етаж Тони. — Няма ли да си лягаш?

— Само да свърша със съдовете — провикна се в отговор тя, махна последните бирени чаши от миялната машина и ги сложи на местата им по рафтовете.

Движеше се бавно, наслаждавайки се на усещането от топлото стъкло в ръцете си, очарована от нежната извивка на дългите тънки чаши. Добро парти беше, помисли си тя. Всеки бе донесъл по нещо за вечерята: Барбара — патладжанов сос, Сюзан — нейните прочути двойно препечени картофи, Вики — впечатляващ шоколадов мус, макар и да призна, че го е приготвила домашната ѝ помощница. И всички превъзнасяха новата рецепта на Крис за сочните ребърца. Точното количество чесън, поднесен достатъчно леко. Нито едно парченце не остана, даде си сметка тя, въпреки че салатите можеха да стигнат до пролетта.

Макар че в края на краищата Синсинати падна от Сан Франциско с 26:21, Тони бе щастлив, защото предателски бе заложил на четирийсет и деветките и взе шейсет долара от останалите в облога. Имаше само няколко напрегнати момента. „За какво си говорехте всъщност, момичета?“ — на няколко пъти бе попитал той по време на вечерта. — „Видях Вики да ме гледа някак насмешливо“ — отбеляза по едно време. — „Да не си ѝ казала нещо?“

„Разбира се, че не“ — отговори му Крис. — „Не се тревожи, Тони. Всичко е наред.“

А беше ли?

Крис затвори вратичката на бюфета, излезе от кухнята и мина през тъмната всекидневна. Миризмата на пуканки с масло се носеше около дивана и столовете, и я последва в предния хол. Тя побутна входната врата, за да провери дали е заключена, но вместо това я отвори и пристъпи навън в студения въздух. Беше ясна нощ. Мастиленосиньото небе, отрупано със звезди, бе осветено от три четвърти луна. Предните дворове на еднофамилните старомодни къщи в джорджиански стил бяха покрити със сняг. Крис се огледа нагоре-надолу по тихата улица. Четири къщи по-надолу семейство Олбрайт заменяха стария си покрив с кедров, а полуразрушения си тухлен комин с нов от блестяща мед. Тони бе казал, че са луди, че медта ще позеленее и ще изглежда грозно. Но Крис не бе съгласна. Тя мислеше, че ще е хубаво.

И други промени се задаваха. Семейство О’Конър, които живееха на половин пресечка от тях от другата страна на улицата, говореха, че на пролет ще пристроят още една стая към къщата си от червени тухли. Идеята породи доста мърморене сред няколко от съседите, които решиха, че целостта на квартала е заплашена. „Някои хора просто не понасят промените“ — бе отбелязала наскоро Сюзан и добави, че двамата с Оуен обсъждат варианта да разширят кухнята си с около метър по посока на задния двор. Крис ѝ бе предложила да си направят остъклена зимна градина. Тя винаги бе харесвала зимните градини.

— Крис? — провикна се от вътрешността на къщата Тони.

Тя се обърна по посока на гласа му. Знаеше, че е време да се прибира. Бе станало късно. Повечето от къщите бяха вече тъмни и обитателите им си бяха легнали за през нощта. Дали някой не я наблюдаваше иззад гладката редица старомодни прозорци?