Джой Филдинг - Гранд авеню

Вижте колко царствено става от стола си Барбара и стъпва на пода, по навик оправя полата под коленете си, докато показва на осемнайсетмесечната си дъщеря най-добрия начин да нареди кубчетата, с които се бори, търпеливо ги събира, когато падат, окуражава Трейси да опита отново, накрая ги нарежда сама и ги пренарежда отново, всеки път когато дъщеря ѝ случайно ги събаря. Сега всеки миг Трейси ще се покатери в закрилящите ръце на майка си, тъмните къдрици, наследени от Барбара обграждат порцеланово кукленското ѝ лице и ще затвори очи за сън.

— Имало едно време едно малко момиченце — гледам устните ѝ безмълвно да се движат във филма и все още мога да чуя как Барбара казва с успокоителния напевен глас, с който винаги говореше на дъщеря си, — което имало малка къдрица точно по средата на челото. И когато била добра, тя била много, много добра. А когато била лоша, тя била…

— Наистина лошо момиченце! — Трейси се провиква ликуващо, шоколадовокафявите ѝ очи рязко се ококорват. И всички ние се смеем.

Барбара се смее най-силно, макар че лицето ѝ се движи най-малко. Ужасена от неизбежните бръчки, и, на възраст от трийсет и две години, най-възрастна от присъстващите жени, тя бе усъвършенствала изкуството да се смее, без в действителност да изобразява усмивка. Устата ѝ се отваряше и излизаше силен, дори груб звук, но устните ѝ си оставаха странно неподвижни, отказваха да мръднат или да се извият. Това бе в ярък контраст с Крис, всичките черти на която се включваха, когато се смееше, устата ѝ безгрижно се кривеше насам-натам, въпреки че произведеният звук бе деликатен, дори нерешителен, сякаш знаеше, че ще трябва да плати цена за приятното си прекарване.

Удивително е, че Барбара и Крис никога не се бяха виждали преди този следобед, независимо че всички живеехме на Гранд авеню от поне една година, но те незабавно станаха най-добри приятелки, доказвайки старата поговорка, че противоположностите се привличат. Встрани от очевидните физически различия — едната руса, другата брюнетка, едната ниска, другата висока, едната с естествен блясък на лицето, другата с блясъка на дневния грим — вътрешната им природа бе също толкова различна, колкото и външната. И все пак, те идеално се допълваха, Крис бе мека там, където Барбара бе твърда, силна, където Барбара бе слаба, скромна, където Барбара не бе. Те бързо станаха неразделни.

Това е Вики, навира се в кадър, налага присъствието си по начина, по който постъпва с почти всичко в своя живот. На двайсет и осем години Вики бе най-младата от жените и най-успешната. Тя беше адвокат и по онова време, единствената от нас, която работеше извън дома си, макар че Сюзън следваше в университета с цел да получи степен по английска литература. Вики имаше къса червеникавокафява коса, подстригана по диагонал, което подчертаваше острите черти на продълговатото ѝ фино лице. Очите ѝ бяха кестеняви и малки, но почти тревожно напрегнати, дори заплашителни, което без съмнение беше плюс за амбициозен съдник от престижна градска юридическа фирма. Вики бе по-ниска от Барбара, по-висока от Крис и със своите четирийсет и седем и половина килограма, най-слабата в групата. Слабата ѝ фигура с дребни кости ѝ придаваше измамно крехък вид, но криеше сила и неограничена енергия. Дори когато седеше спокойно, както тук, тя изглеждаше че се движи, тялото ѝ трептеше като камертон.

Дъщеря ѝ, Кирстен, бе само на двайсет и два месеца, но вече бе копие на майка си. Имаше същата деликатна костна структура и ясни кестеняви очи, същия маниер да гледа някъде покрай теб, когато ѝ говориш, сякаш винаги има нещо по-интересно, по-ангажиращо, по-важно точно зад теб, което тя не може да пропусне. Неотдавна проходила, тя вечно скачаше нагоре-надолу, напред-назад и шумно изискваше вниманието и одобрението на майка си. От време на време Вики разсеяно я потупваше по главата, но очите им рядко се срещаха. Може би детето бе ослепено, както и всички ние първоначално, от огромния блестящ диамант на средния пръст на лявата ръка на Вики. Вижте как той периодично замъглява всички останали образи и прави екрана призрачнобял.

Вики бе омъжена за човек, по-възрастен от нея с двайсет и пет години, когото познавала от детството си. Всъщност, тя и най-големият му син били съученици и гаджета в гимназията. Докато, разбира се, Вики не решила, че предпочита бащата пред сина, с което предизвикала скандал и разбила семейството. „Не бихте могли да разбиете щастлив брак“ — увери ни в онзи следобед тя, цитирайки Елизабет Тейлър и останалите жени закимаха в унисон, въпреки че не можеха напълно да прикрият шока си.