Джой Филдинг - Гранд авеню

— Разведена — прошепна тя, а Тони се засмя и се приведе напред.

— Съжалявам — каза Вики. — Не ви чух.

— Разведена съм.

— Кога точно напуснахте съпруга си?

— Преди малко повече от две години.

— Бихте ли описали на този съд какво се случи в нощта, когато напуснахте съпруга си?

— Възразявам, Ваша чест — изръмжа Майкъл Роуз. — Какво отношение има това?

— Убедена съм, че връзката ще проличи след малко — заяви Вики.

— Побързайте — заповяда съдията.

— В нощта, когато сте напуснали съпруга си, сте отишли в дома на Барбара Ейзингер, така ли е?

— Да.

— Всъщност сте се показали по бельо, така ли е?

— Да, но това стана, понеже Тони ме заключи вън от къщи.

— Значи вие отидохте на Гранд авеню да видите Барбара Ейзингер?

— Не знаех къде другаде да отида.

— По кое време беше това? Девет часа? Десет?

— Бе около полунощ.

— Значи сте се появили около полунощ в къщата на Барбара Ейзингер по бельо — обобщи Вики. — Какво се случи после?

Крис поклати глава, сякаш не ѝ се искаше да си припомня подробностите от онази нощ.

— Не си спомням точно.

— Не си спомняте? — недоверчиво попита Вики.

— Мисля, че Трейси ми направи чай.

— А Барбара ви напълни ваната?

— Умирах от студ. Тя се опитваше да ме стопли.

— Затова ли ви покани в леглото си? За да ви стопли?

— Възразявам!

— Къде спахте онази нощ? — промени въпроса си Вики.

— В леглото на Барбара.

— Сама?

— Не.

— Барбара също ли спа там?

— Да. Но нищо не се случи.

— Не се ли целунахте?

— Какво?

— Вие и госпожа Ейзингер целунахте ли се?

Крис безпомощно се огледа из залата, не можеше да повярва, че тези думи идваха от приятелката ѝ.

— Защо правиш това?

— Ваша чест, бихте ли накарали свидетелката да отговори? — извърна се от приятелката си Вики. Тя вече знаеше отговора. Трейси бе видяла двете жени заедно, после избягала в леглото си и се престорила, че спи, когато майка ѝ дошла да я провери след няколко минути. Какво щеше да прави, ако Крис отречеше това?

— Целунахме се, но…

— По устните?

— Да.

— Тази целувка приличаше ли на онези, които обикновено си разменяте с приятелки?

— Не.

— Каква бе тази целувка?

— Не зная.

— Като между любовници?

— Да — тихо произнесе Крис и Майкъл Роуз зарови глава в ръцете си. — Но нищо не се случи. Целунахме се. Това беше всичко.

— Вие хомосексуална ли сте, госпожо Маларек?

— Възразявам, Ваша чест. Какво отношение може да има това? Свидетелката не е подсъдима.

— Ваша чест, по наше мнение, Барбара Ейзингер и Крис Маларек са били въвлечени в лесбийска авантюра — противопостави се Вики, — което би доказало, че майката на Трейси не е изпитвала отвращение от секса с жена. Така че, сексуалността на свидетелката е твърде свързана с темата.

— Ще го допусна — постанови съдията, след известно обмисляне.

— Аз имам три деца — прошепна Крис.

— Хомосексуална ли сте? — повтори Вики. Мразеше звука на собствения си глас.

— Моля те, не прави това.

— Животът на една млада жена е в опасност.

— Моят също — тихо каза Крис.

Съдия Фицджералд се наведе напред и заповяда на свидетелката да отговори на въпроса.

Крис затвори очи и леко издиша. Тя стоя така няколко дълги секунди и Вики отново се зачуди какво щеше да прави, ако Крис отречеше. Щеше ли да е способна да ѝ противопостави откритията на частния детектив, когото бе изпратила по следите на Крис от няколко седмици? Той бе направил снимки, доказващи, че Крис има авантюра с една жена от нейния офис. Моля те, не ме принуждавай да ти причинявам това, мълком се помоли тя. Чувстваше как жигосващото презрение на Сюзан прогаря дупка в гърба на тъмносиньото ѝ кашмирено сако, как злобното кискане на Тони си пробива път в залата.

— Хомосексуална ли сте, госпожо Маларек? Да или не?

Крис отвори очи. По сърцевидното ѝ лице се бе изписало спокойствие, сякаш най-накрая бе постигнала мир със себе си, нямаше повече да бяга уплашена.

— Да — призна тя със силен и уверен глас. — Да, такава съм.

— Вики — секретарката ѝ се обади по интеркома. — Това беше от съдебната зала. Журито се е върнало.

— Какво? Това е невъзможно. — Вики си погледна часовника. — По-малко от три часа!

Бе прекалено скоро. Бе някак прекалено скоро, помисли тя, грабна си палтото и се втурна към паркинга. След един процес, продължил почти пет седмици, бе невероятно журито да е стигнало до присъда за по-малко от три часа. Какво означаваше това?