Джой Филдинг - Гранд авеню

— Не съм сигурен. Обикновените неща, предполагам.

— Трейси говореше ли за училище?

— Да — каза Рон, но не изглеждаше много уверен.

— За приятелите си?

— Предполагам.

— Трейси има ли много приятели, господин Ейзингер?

— Сигурен съм, че има.

— Назовете три имена.

— Какво?

— Можете ли да назовете три от приятелките на Трейси?

— Ами…

— А една ? Можете ли да си спомните името на поне една от приятелките на дъщеря си?

Рон погледна към тавана.

— Мисля, че има една Лайза.

— А, да — каза Вики с усмивка. — Винаги има по една Лайза.

Сред зрителите, както и сред съдебните заседатели, се разнесе смях.

— Истината е, че дъщеря ви няма много приятели, не е ли така?

— Трейси никога не е изпитвала нужда от много хора около себе си.

— Защото е имала майка си?

Вики видя, че Майкъл Роуз се поколеба на мястото си, явно не бе сигурен дали да възрази. Подобни въпроси всъщност можеха да му помогнат, почти долавяше мислите му тя.

— Не е ли вярно, господин Ейзингер, че нерядко сте се оплаквали, че Барбара е твърде ангажирана с живота на дъщеря си? Че по време на брака си често сте се чувствал встрани и изолиран?

— Трейси и майка ѝ бяха твърде близки.

— Неестествено близки ли?

— Възразявам.

— Приема се.

— Не сте ли накарали жена си да иде на психиатър? — попита Вики.

— Може и да съм я накарал.

— По-точно, не сте ли ѝ казали веднъж, че не е добре и трябва да си прегледа главата?

Откъде знаеш това, питаха очите на Рон.

Тя ми беше приятелка, забрави ли, отговориха му нейните.

Наистина ли, питаше последвалата тишина.

— Бях много ядосан, когато казах това — отговори Рон.

— Казахте или не казахте на жена си, че не е добре и трябва да си прегледа главата?

— Да.

Вики преглътна, пое дълбоко дъх, почуди се дали да направи немислимото и да зададе въпроса, в чийто отговор не бе сто процента сигурна. Тя погледна към Рон, който тъкмо гледаше дъщеря си и осъзна, че предпочита да е навсякъде другаде, само не и тук. Той обичаше дъщеря си. Не изпитваше лоялност към бившата си жена. Та той бе професор по социология, за бога, почти долавяше мислите му Вики. Един горд, изтъкнат представител на своята общност. Няма начин да е произвел някакъв хладнокръвен социопат.

Вики почувства как ъгълчетата на устните ѝ потрепват в усмивка. Кой казва, че не знае отговора?

— Господин Ейзингер — уверено произнесе тя, — смятате ли, че е възможно Трейси да е била малтретирана от майка си?

Настана дълга пауза.

— Възможно е — каза накрая Рон.

Хауърд Кърбъл бе много по-полезен свидетел за обвинението. Нямаше внушителната осанка на бившия съпруг на Барбара, но въпреки това излъчваше спокоен авторитет. Той прочувствено разказа как са се срещнали с Барбара, как са се влюбили, за плановете им относно съвместното бъдеще. Сексуалният им живот бил чудесен, отговори, когато го попитаха. Барбара била нормална жена, с нормални сексуални желания. Не проявявала абсолютно никакви странности. Твърдението, че е малтретирала дъщеря си било под всякаква критика. Барбара била всеотдайна майка. За нея Трейси винаги стояла на първо място.

— Значи Трейси не е имала причини да ревнува майка си от вашата връзка — заключи Вики, когато дойде нейният ред да разпитва свидетеля.

— Би трябвало да попитате Трейси.

— Така възнамерявам — каза Вики и освободи свидетеля.

— Щатът призовава Кристин Маларек.

Бе началото на третата седмица от процеса, когато задните врати на огромната зала се разтвориха и Крис бързо премина по централната алея, без да поглежда встрани. Носеше бледоморав пуловер и сиви панталони, русата ѝ коса падаше на меки вълни върху раменете ѝ.

Изглежда по-красива от всякога, помисли си Вики и хвърли поглед на Тони, който от първия ден на процеса седеше все на едно и също място — точно зад двете редици, запазени за пресата. Дали щеше да направи сцена, усъмни се Вики. Дали нямаше да измъкне пистолет и да обсипе залата с куршуми? Слава богу, че имаше метални детектори, помисли си тя и докато Крис се заклеваше, зърна Сюзан на последната редица. Майкъл Роуз зададе на Крис няколко формални въпроса относно възрастта и професията ѝ, преди да премине по същество.

— Бихте ли описали връзката си с Барбара Ейзингер? — помоли той.

— Бяхме приятелки от четиринайсет години. Най-добри приятелки — уточни Крис.

— Познавате ли също така дъщеря ѝ, Трейси?

— Познавам Трейси, откакто бе на две години. — Крис погледна към Трейси и очите ѝ за кратко срещнаха погледа на Вики, преди да се отклонят.