Джой Филдинг - Гранд авеню

— Но с какви доказателства разполагат за неоснователните си обвинения? — Вики си помисли думите секунди, преди Майкъл действително да ги произнесе.

— С никакви — каза той, отговаряйки на собствения си въпрос. — Те не разполагат с абсолютно никакви доказателства до момента. С нищо друго, освен думата на момичето, убило майка си.

— Не им позволявайте да се измъкнат с това, дами и господа съдебни заседатели. — Вики прошепна заедно с него и отмахна някакво малко бяло пухче от правата си зелена пола.

— Фактите по този случай са несъмнени. — Майкъл припомни на съдебните заседатели, които слушаха внимателно. — Не се оставяйте да бъдете заблудени от театралните и словесни упражнения на защитата.

Словесни упражнения, безмълвно повтори Вики. Това беше ново.

— Не позволявайте на това момиче — Майкъл посочи към Трейси, която пое дълбоко дъх и го погледна право в очите, — което вече си призна убийството, да убие майка си отново.

Вики бе на крака и се намираше пред журито, още преди Майкъл Роуз да си седне на мястото.

— Прокурорът бе прав, когато заяви, че фактите по този случай са несъмнени, че в ранната утрин на осемнайсти август 1992 година Трейси Ейзингер е взела железен стик пети номер от гардероба на първия етаж и с него е пребила майка си до смърт. Той бе прав, когато ви каза, че по-късно тя излъга полицията за това, че си измисли история за някакъв маскиран непознат, който нахлул в дома им и че тя дори го идентифицира. — Вики обходи с очи посетителите в залата и забеляза Тони Маларек, който ѝ отговори с многозначително подхилване. — Той каза, че тя е променила показанията си, едва когато се е сблъскала с планината от улики срещу нея. Това е вярно. — Вики направи достатъчно дълга пауза, за да даде възможност казаното от нея добре да се възприеме. — И същевременно не е вярно. — Очите ѝ упорито се местеха от един съдебен заседател към друг и в крайна сметка успя да установи контакт с всички. — Да, Трейси Ейзингер излъга. — На това място тя рязко се обърна към Трейси, убедена, че погледите на всички съдебни заседатели ще я последват. Трейси отвърна на погледа през тежка пелена от сълзи. — Но тя излъга не за да предпази себе си — нова пауза, още по-дълга от предишната, — а за да предпази майка си.

Вики стоеше неподвижно и внимаваше фокусът да не се отклони от клиентката ѝ.

— Тя е излъгала, понеже не е искала никой да разбере за ужасните противоестествени неща, които майка ѝ е вършела с нея от години. И ако мога да си послужа с елегантната фраза на прокурора, тя не е искала „да убие майка си отново“. Но в крайна сметка тя нямаше избор. Точно както не е имала друг избор, освен да убие майката, която е обожавала, за да се предпази от ескалиращото ѝ сексуално малтретиране.

С крайчеца на окото си Вики забеляза Майкъл Роуз да клати глава, както бе направила тя преди това.

— Помощник областният прокурор заяви, че ние не разполагаме с никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Той греши. Каза, че ще ви представим само думата на Трейси. Той отново греши. Сгреши също, когато ви посъветва да пренебрегнете онзи малък гласец в главите ви, който упорито ви пита: „Защо? Защо едно любящо и обичано шестнайсетгодишно момиче би направило такова ужасно нещо?“. Аз ви моля да послушате този глас. Това е гласът на разума. Това е гласът на разумното съмнение.

Вики тъжно се усмихна на журито, после бързо премина покрай прокурорската ложа и зае мястото си.

Обвинението призова на свидетелската ложа най-напред лейтенантите Якобек и Джил. Те описаха по сходен начин сцената на убийството, поведението на Трейси, променливите ѝ разкази, явните ѝ лъжи. Друг полицай съобщи как е намерил оръжието на убийството, затрупано в дъното на гардероба на Трейси, как после открил годежния пръстен на Барбара в кутията за бижута на Трейси и че по него още имало миниатюрни частици кървава плът, полепнала по тънката платина. Няколко експерта описаха в мъчителни подробности броя на жестоките удари, нанесени от Трейси, точното разположение на раните, степента на увреждане на тялото, преднамереното обезобразяване на лицето на Барбара.

Вики задаваше конкретни и кратки въпроси. Нямаше смисъл да се опитва да дискредитира физическите улики. Един дълъг разпит само щеше да запечата ужасните образи в колективното съзнание на съдебните заседатели.

— Как бихте описали поведението на Трейси, когато отидохте в къщата онази сутрин? — питаше тя всеки от полицаите.