Джой Филдинг - Гранд авеню

— Да.

— И какво направихте?

— Не съм сигурна, че разбирам въпроса.

— Обадихте ли се на полицията?

— Обадих се на теб. Помолих те да дойдеш.

Вики кимна към журито.

— И когато дойдох, какво ми казахте?

— Не си спомням точно.

— Колкото си спомняте.

— Мисля, че изразих загриженост по отношение поведението на Трейси и че май ѝ е трудно да поддържа версията си.

— Спомняте ли си моята реакция?

За първи път, откакто зае свидетелското място, Сюзан се усмихна.

— Казахте, че на хората не им е трудно да поддържат версиите си, ако говорят истината.

Вики също се усмихна. Това бе точно отговорът, на който се надяваше.

— Значи аз бях първата, която допусна, че Трейси може би лъже.

— Да.

— А вие спорихте с мен, не е ли така?

Усмивката рязко изчезна от устните на Сюзан.

— Да.

— Не ме ли попитахте каква причина би могла да има Трейси да убие майка си?

Сюзан се размърда на мястото си.

— Може би.

— Значи ви е изглеждало неприемливо, Трейси да е направила такова нещо?

— Отначало да.

— А сега? Не се ли питате все още защо?

— Възразявам, Ваша чест.

— Ще перифразирам въпроса — бързо каза Вики. — Обвинението предположи, че Трейси е убила майка си от ревност към новата ѝ връзка с Хауърд Кърбъл. Трейси казала ли е или направила ли е някога нещо, с което да ви остави това впечатление?

— Възразявам, Ваша чест — отново се обади Майкъл Роуз. — Свидетелката не е психиатър.

— Отхвърля се — каза съдията. — Свидетелката е напълно способна да отговори на въпроса.

— Не — призна Сюзан.

— Трейси казвала ли е някога нещо, което да ви накара да си помислите, че не се е чувствала щастлива от годежа на майка си?

— Не.

— Всъщност, изглеждаше щастлива за майка си, нали?

— Изглеждаше щастлива.

— Не се ли вълнуваше, че ще бъде шаферка на сватбата на майка си?

— Предполагам.

— Нямате причина да подозирате обратното, нали?

— Не.

— Барбара някога изразявала ли е притеснение, че Трейси може да е ревнива или нещастна?

— Не.

Вики обърна озадаченото си лице към журито.

— Вие свидетелствахте, че сте познавали Барбара Ейзингер от четиринайсет години. Колко често сте се събирали?

— Различно.

— Бяхте ли заедно по двайсет и четири часа на ден?

— Разбира се, че не.

— Колко тогава? По няколко часа на ден?

— Опитвахме се да се виждаме поне по веднъж седмично.

— Разбирам. По няколко часа веднъж седмично. И все пак, вие сте в състояние да се закълнете с абсолютна сигурност, че Барбара никога не е малтретирала дъщеря си.

— Да — упорито каза Сюзан.

— Барбара някога обсъждала ли е сексуалния си живот с вас?

Сюзан погледна към помощник областния прокурор, сякаш го молеше за помощ. Той услужливо се изправи на крака и възрази.

— Ще позволя въпроса — каза съдията.

— Понякога.

— Казвала ли ви е някога, че намира сексуалния си живот с бившия си съпруг за незадоволителен?

— Да.

— И че по време на брака си само се е преструвала, че изпитва оргазъм?

— Да, но какво от това? Милиони жени се преструват. Това не значи, че сексуално малтретират деца. Барбара беше нормална жена. Тя харесваше нормалния секс.

— Барбара харесваше секса с мъже; следователно, не е имала причини да малтретира дъщеря си. Това ли искате да кажете?

— Да — предпазливо произнесе Сюзан с треперещ глас, погледът ѝ уплашено се мяташе насам-натам, сякаш се боеше да не попадне в капан.

— Благодаря ви, госпожо Норман — усмихнато каза Вики. — Нямам повече въпроси.

Следващият понеделник прокурорът призова на свидетелското място Рон Ейзингер.

Рон, който през последните години вече не изглеждаше толкова елегантен, но по-мускулест, свидетелства, че въпреки развода им, Барбара винаги е била примерна майка, че тя и Трейси са били изключително близки и че Трейси никога не му е казвала майка ѝ да я е малтретирала по какъвто и да било начин.

— Никога ли не се е оплаквала от майка си? — попита Вики при кръстосания разпит.

— Не, никога.

— Тийнейджърка, която никога не се оплаква от майка си? Това не ви ли се виждаше странно?

Съдебните заседатели се засмяха. Прокурорът възрази на въпроса.

— Давайте по същество, адвокат — заповяда Хенри Фицджералд.

— Господин Ейзингер, колко често се виждахте с Трейси след развода?

— Всяка сряда вечер и през един уикенд.

— За какво си говорехте, когато бяхте заедно?

Рон прочисти гърло, кръстоса ръце, после вдигна едната си длан във въздуха.