Джой Филдинг - Гранд авеню

— Бихте ли определили Барбара Ейзингер като добра майка?

— Тя бе чудесна майка.

— Виждали ли сте я някога да удря дъщеря си?

— Барбара не вярваше в телесните наказания.

— Никога ли не я е удряла в гнева си?

— Никога. Барбара бе много любяща майка. Тя обожаваше Трейси.

— Виждали ли сте някога, през всичките години, през които сте били приятелки, Барбара да докосва дъщеря си по неуместен начин?

— Разбира се, че не.

— Някога доверявала ли ви е неестествен интерес към дъщеря си?

— Не. Това е абсурдно.

— Благодаря ви — заключи Майкъл Роуз и кимна по посока на Вики. — Свидетелката е ваша.

Свидетелката е моя, наистина, помисли си Вики и бавно се изправи на крака. Мога ли действително да направя това, почуди се тя, но отхвърли съмненията си с тръсване на глава. Нима имаше избор?

— В какъв смисъл тя бе любяща майка? — попита Вики.

Крис се поколеба.

— Не съм сигурна, че разбирам въпроса.

— Виждали ли сте я да гали дъщеря си по косата?

— Да.

— Виждали ли сте я да я целува?

— Разбира се.

— Да я прегръща?

— Да.

— А Трейси как отговаряше на ласките на майка си?

Крис се опита да си припомни многобройните случаи, в които бе виждала Барбара и Трейси заедно.

— Никога не е имало никакви проблеми, ако клоните към това.

— Никога ли не сте чували Трейси да протестира?

— Не.

— Бяхте ли шокирана, когато научихте, че Трейси е арестувана за убийството на майка си? — Вики почака Майкъл Роуз да възрази и почти се засмя, когато той не го направи.

— Помислих си, че трябва да е станала някаква грешка.

— Бяхте ли шокирана, когато научихте, че Трейси си е признала?

— Да.

— Защо?

— Защо? — повтори Крис.

— Защо бяхте шокирана?

— Не съм сигурна как да отговоря.

— Бяхте ли шокирана, понеже не сте могли да си представите Трейси да извърши такова ужасно нещо? — Прокурорът със сигурност ще възрази на това, помисли си Вики и зачака.

— Възразявам — чинно се обади от мястото си Майкъл Роуз. — Мнението на свидетелката по този въпрос е безотносително.

— Приема се.

— Трейси казала ли е или направила ли е някога нещо, с което да покаже, че не се чувства щастлива от скорошния годеж на майка си?

— Не.

— Значи, доколкото ви е било известно, всичко между Барбара и дъщеря ѝ, е било наред.

— Да.

— Но Трейси все пак е убила майка си. Как е възможно?

— Възразявам.

— Приема се.

— Ще се съгласите ли, че трябва да има дяволски добра причина една дъщеря да убие майка си?

— Възразявам.

— Приема се. Внимавайте какво говорите, адвокат.

— Трейси имаше ли лош характер, госпожо Маларек? — попита Вики, пренебрегвайки както възражението на прокурора, така и предупреждението на съдията.

— Доколкото ми е известно, не.

— А известно ли ви е Трейси да е удряла майка си преди онази фатална нощ?

— Не, аз поне не зная такова нещо.

— И все пак, това младо момиче, което по всичко личи, е било образцова дъщеря, е станало посред нощ и е убило майка си. Това звучи ли ви смислено?

— Не — призна Крис, преди прокурорът да има време да възрази. — Нищо от случилото се онази нощ, не ми звучи смислено.

Вики дълбоко и бавно си пое дъх. Сега или никога, помисли си тя. Пое си отново дъх и си наложи да зададе следващия въпрос.

— Вие и Барбара Ейзингер били ли сте някога любовници? — попита тя и чу как през залата премина приглушен шепот.

— Какво! — Лицето на Крис бе станало призрачнобледо.

Майкъл Роуз скочи на крака и се втурна към съдията.

— Възразявам, Ваша чест!

— Ваша чест — обърна се и Вики, вече озовала се до Майкъл Роуз. — Ние изслушахме показания, според които жертвата е била нормална жена с нормални сексуални предпочитания. Тогава областният прокурор не възрази. Смятам, че трябва да ми се позволи да докажа, че Барбара Ейзингер невинаги е била такава, за каквато са я мислели останалите и това включва нейните сексуални наклонности.

— Тя е права, прокурор — каза съдията на посърналия Майкъл Роуз. — Ще допусна въпроса.

— Вие и Барбара Ейзингер бяхте ли любовници? — незабавно повтори Вики.

— Не! — заяви Крис.

— Напомням ви, госпожо Маларек, че се намирате под клетва.

— Не е нужно да ми напомняте.

— Възразявам, Ваша чест. Свидетелката отговори на въпроса.

— Приема се.

— Омъжена ли сте, госпожо Маларек? — попита Вики, бързо сменяйки темата.

Крис гледаше така, като че ли всеки момент щеше да падне от свидетелското място, очите ѝ се замятаха из залата и се спряха на бившия ѝ съпруг.