Джой Филдинг - Гранд авеню

— Боже мой — прошепна тя. — О, боже мой.

— Може ли да вляза?

Крис отстъпи назад, влажните ѝ очи бяха широко отворени от шока.

— Добре ли си?

Крис кимна, поклати глава, затърси думите, които не ѝ идваха.

— Не мога да остана дълго. Татко мисли, че съм у една приятелка. Не мога да остана дълго.

Крис нетърпеливо изтри сълзите от очите си. Те ѝ пречеха, а тя нямаше да позволи нищо да скрие гледката на прекрасното младо момиче, стоящо пред нея.

— Монтана — прошепна тя едва чуто, а очите ѝ поглъщаха вида на дъщеря ѝ като животворна течност — дългата руса коса, бледата кожа, облите бузи, невероятните морскосини очи. Тя вече бе млада жена.

— Добре ли си? — отново попита дъщеря ѝ.

— Добре съм — чу се да отговаря Крис.

Монтана затвори вратата след себе си, но направи само няколко предпазливи крачки навътре.

— Тук е хаос — извини се Крис, гледайки стаята през погледа на дъщеря си — старомодния оръфан килим в същите крещящи тонове като дивана, малката масичка, покрита със стъклен плот, притисната от два различни стола, малката като каюта кухня.

— Няма нищо.

— Как разбра къде да ме намериш?

— Сюзан ми каза. Обадих ѝ се днес следобед. Тя ми позвъни, след като бе говорила с теб.

— Ти си ѝ се обадила?

— Барбара е мъртва. Те си помислили, че татко може… — Монтана млъкна, преглътна, сведе очи към пода, сякаш да избегне настойчивия поглед на майка си. — Никой не знаеше къде си.

— Ти си се притеснила за мен?

— Къде беше?

Крис се опита, но не можа да откъсне очи от дъщеря си, сякаш се боеше, че ако извърне поглед, дори за част от секундата, момичето ще изчезне.

— Искаш ли да седнеш?

Монтана поклати отрицателно глава и се облегна на вратата.

— Мога ли да ти предложа нещо за ядене или за пиене? Вода?

— Няма нужда — каза Монтана и добави: — А ти искаш ли вода?

Крис кимна и се отпусна на дивана, понеже усети, че краката ѝ не я държат. Проследи с поглед дъщеря си до миниатюрната кухня и продължи да я гледа, докато тя напълни една чаша с вода и я донесе във всекидневната. Когато пръстите им за кратко се докоснаха, като че ли електрически заряд премина през тялото на Крис. Трябваше да събере и сетните си сили, за да не се хвърли към дъщеря си и да не покрие лицето ѝ с целувки.

— Къде беше? — повтори въпроса си Монтана.

Крис поклати глава, неуверена какво да каже.

— След погребението на майката на Сюзан, реших да се поразходя в провинцията. Прекарах нощта в един малък хотел, на другия ден се поразходих наоколо, посетих няколко магазина за антики…

— Сама?

— Не. Бях с приятели. — Колко можеше да ѝ довери, зачуди се Крис. Мили боже, имаше толкова много да ѝ разказва.

— Значи не си чула нищо за това, което се е случило…

— Допреди около час. — Крис бавно отпи от водата, без да откъсва очи от красивата млада жена, която нервно пристъпяше от крак на крак. Монтана носеше бели дънки и розов пуловер без ръкави, ръцете ѝ бяха тънки и загорели. До болка ѝ се искаше да почувства тези ръце около себе си, помисли си Крис. Монтана дръпна един стол от малката, кръгла стъклена масичка и седна.

— Отначало помислиха, че татко го е направил.

— Зная.

— Но снощи той си беше вкъщи, грижеше се за Рауди.

— Рауди болен ли е?

Монтана енергично поклати глава.

— Просто е настинал. Кашля през цялото време. Не оставя никой да заспи.

— Водихте ли го на лекар?

— Това е просто настинка — отговори Монтана с отбранителен тон. — Татко добре се грижи за него. Всяка нощ става да му дава лекарството.

Крис не каза нищо. Нейното бебче е настинало. Тони му дава лекарството.

— Той е добър баща — каза Монтана. — Добре се грижи за нас.

— Радвам се.

— Предполагам, че не ми вярваш.

— Вярвам ти.

— Зная, че вие двамата имахте проблеми…

Нищо не знаеш, искаше ѝ се да отговори, но не каза нищо.

— Но откакто ти ни напусна…

— Много пъти се опитвах да ви видя. Знаеш колко много…

Монтана скочи на крака.

— Трябва да си вървя.

Крис тутакси също скочи.

— Не, моля те. Моля те, не си отивай. Моля те.

Очите на Монтана взеха нервно да се движат между майка ѝ и вратата, сякаш се опитваше да прецени колко време ще ѝ отнеме да пробяга късото разстояние и се боеше, че ако опита, майка ѝ ще я събори на земята. Колебанието продължи цяла вечност, после тя отново седна.

— Той е добър баща — повтори тя.

Крис кимна. Боеше се да каже каквото и да било, да не би Монтана отново да скочи от мястото си.