Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Всъщност — намеси се Зейнеб, — Али не искаше аз да отивам. „Изглеждаш уморена, поспи малко, а аз ще поговоря със Сезаи и ще се прибера“, настояваше той. Но аз почувствах, че ще излезе нещо от тая работа, и не го послушах, тръгнах с него.

— Не, шефе — възрази й Али. — Зейнеб иска да поеме моята вина. Само аз съм отговорен за всичко!

Спрях и се обърнах към тях. Не, вече не се притесняваха — и двамата бяха вперили погледи в мен и гледаха толкова смело, колкото можеха, чак до предела, и аха, да се скъса нишката на храбростта им. Напуши ме смях и едва се сдържах да не се засмея на глас. Ей, любов, на какво ли не си способна?!

— Добре, добре! — прекъснах тази тяхна самопожертвователност. — И двамата сте еднакво отговорни! Но да се върнем на разследването. Отишли сте в Отдела за борба с тероризма и какво стана там?

— Сезаи ни посрещна много добре — успокоено заговори Али. — Всъщност е голям симпатяга. Докато си изпием чая — и досието на Йомер Екинли вече беше на масата пред нас! Поразлистихме го — оказа се, че бил осем месеца в Афганистан и бил хванат на връщане в Турция. В показанията си признал, че отишъл в Афганистан, за да се присъедини към джихада и понеже искал да се бори с американците, но тамошните бунтовници му нямали доверие и не бил допуснат да се качи в планините. Затова се бил върнал обратно в страната.

— Американците не са ли се поинтересували от това? Защото договорът ни за сътрудничество в борбата срещу тероризма им дава много повече възможности, отколкото на нас — уточних аз.

— Как да не са? — оживи се отново Али. — Аз точно това исках да ви кажа — служителите в американското консулство, отговарящи за борбата с тероризма, тоест агентите на ЦРУ, щом научили, че Йомер Екинли е поставен под наблюдение, веднага се свързали с нашите. Даже ги принудили в присъствието на висш наш служител да изгледат видеото от разпита му. Защото, докато се намирал в Афганистан, отвлекли някакъв американски майор. Месеци след това открили трупа му. И той бил с прерязано гърло — погледна ме Али многозначително, преди да продължи: — Също като нашите жертви! Но не е само това. Според американското разузнаване този, който извършил убийството на майора, бил член на радикална ислямистка групировка в Турция.

Ситуацията започваше да става доста по-интересна, отколкото бях очаквал. Дали не се бях заблудил по отношение на Йомер Екинли? Възможно ли е всичките тези убийства да са по религиозна причина? Или да са извършени от някаква религиозна организация?

— И Йомер ли е бил такъв член?

— Американците смятат така. Дори са поискали да им бъде предаден. Но нашите отклонили искането им поради липса на достатъчно доказателства. Пък и Йомер не бил съден за тероризъм, а за документна измама. Получил общо присъда от двайсет месеца, но съдията му я намалил на година и два месеца.

— Сезаи какво мисли? Повярвал ли е на обясненията на Йомер?

— Не, шефе, Сезаи мисли, че Йомер лъже. Затова и задълбахме толкова навътре в разследването му. Проучихме и семейството. И добре, че го направихме — така стигнахме и до пикапа за превозване на месо, за който говорихме и с пазачите на музея. Може да сме го виждали и преди тоя пикап.

Май не му стигаше, че обърка мозъците на пазачите, ами сега се опитваше и мен да обърка!

— Да сме го виждали? И аз ли съм го виждал?

— И вие…

— Къде?

Това, което на мен ми се губеше, за него беше напълно ясно.

— Пред Халис Касап.

Не знам защо, но нищо не изплува в съзнанието ми.

— Кой е Халис Касап?

— Месарницата на семейството на Йомер. Спомнете си дюкяна под къщата на Мукаддер Кънаджъ. Нали тъкмо щяхме да паркираме отпред, и един пикап за пренасяне на месо с бяла каросерия ни изпревари…

Прав беше! Спомних си младия шофьор на пикапа за месо, с чалма на главата и шалвари…

— Това на Йомерови ли е магазин?

Али отново се усмихна — така самодоволно, че чак да изнерви човека…

— И не само тази месарница е тяхна, имат магазини в „Юскюдар“, „Бейкоз“, „Еюб“, „Авджълар“ и „Султангази“ 123 123 Квартали в Истанбул. — Б.пр. — цели пет! Били от Ерзинджан 124 124 Ерзинджан е център на едноименния вилает в Източен Анадол. Разположен е в сеизмична зона. За последните 800 години е имало над 25 разрушителни земетресения, градът е бил възстановяван поне 20 пъти. Коренното население е арменско и съществува гръцка поговорка, че трябва да си търпелив като арменец, за да можеш двайсет пъти да построиш отново Ерзинка (старото име на града). — Б.пр. . Баща им Абдуллах ефенди дошъл оттам. Четиримата братя на Йомер са родени тук. Аллах, или по-скоро, религиозната организация, към която принадлежал, като му казала: „Върви бе, Абдуллах“, и той тръгнал, пък като взело, че му потръгнало, та отворил пет месарници и взел при себе си и петимата си синове. Сигурно си е мислил на всеки да остави по един магазин.