Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Макар да се опитваше да разкаже всичко това с ирония и присмех, болката й беше все още толкова силна, раната й беше все още толкова незаздравяла, че гласът й трепереше от нервно напрежение. Страданията все още изгаряха душата й, сякаш не знаеше за смъртта му, все едно че беше още жив, а не се беше преселил във вечността, че го нямаше вече. Гледах я и не можех да разбера дали все още мразеше, или все още обичаше бившия си съпруг.

— Защо Недждет искаше да се съберете отново?

Въпросът на Али се сгромоляса насред настъпилото кратко мълчание. Лейля премигна няколко пъти, нервно притваряйки дългите си ресници.

— Казваше, че все още ме обича.

— Обичаше ли ви наистина?

Лейля замълча за миг, очите й се насълзиха.

— Не знам — въздъхна тежко и вдигна рамене. — И не искам да знам!

Изведнъж сълзите й започнаха да се стичат и тя закри лицето си с длани. Безмълвно заплака. Но за кратко. Овладя се и отново се превърна в силната директорка на музея.

— Извинете, не се сдържах. Не ме интересуваше обичта на Недждет. Това си беше негов проблем.

В стаята настъпи тишина. Тъкмо се чудех как отново да подхвана темата, но слава богу, Али отново премина в атака:

— Защо се разделихте по-рано?

— Моля? Какво казахте?

— Питам за раздялата ви. Понеже Недждет се беше променил, затова ли се разделихте?

Лицето й се натъжи от лошия спомен.

— Може да се каже — отвърна тя и смело впери поглед в Али. — Завърза връзка с асистентката ми. Младо момиче, петнайсет години по-млада от мен. — Усмихна се малко насила и продължи: — Да, сякаш на света нямаше други жени, та се захвана точно с моята асистентка.

Тези й думи допълниха общата картина. Сега вече знаехме доста повече и за жената отсреща, и за жертвата. Но не беше достатъчно.

Този път аз наруших настъпилото тягостно мълчание в стаята.

— Сетих се за онова първо предложение, което Недждет ви е направил. Къде ви предложи да се ожените? Казахте, че било някакво историческо място.

Сякаш потъна някъде във времето.

— Недждет ми направи първото предложение на Сарайбурну.

— В крепостта „Сепетчилер“ ли?

— Не, пред храма на Посейдон…

Поусмихна се, като срещна празните ни и недоумяващи погледи.

— Разбира се, днес този храм не съществува! Ние се оженихме на мястото, където се предполага, че се е намирал Посейдоновият храм — преди близо две хиляди и седемстотин години. Първите заселници от Мегара, когато за пръв път са основавали града Византион, са изграждали храмове на боговете си по крайбрежието. Един от тях е бил на Посейдон, богът на моретата…

Щом само чу за Византион, вълната на любопитството направо заля нашия Али.

— Този Византион има ли някаква връзка с Недждет? — запита бързо той.

— Това беше дипломната му работа, беше един от малцината в Турция, които познаваха много добре този въпрос.

— Затова ли е нарекъл папагала си Визас?

Лицето на Лейля някак си просветна.

— Запознахте ли се вече с Визас? Смята се за човек. Толкова мила птица, истински приятел!

— Така е! — За пръв път заместникът ми споделяше чувствата на жената. — Невероятно създание!

— Добре, а монетите? — реших да прекъсна приказките за папагала аз. — Недждет интересуваше ли се от старинни монети?

Така ни погледна, сякаш искаше да каже: „А вие откъде знаете?“. Може да бяхме попаднали на важна следа и не исках да оставям този въпрос по средата.

— Работил ли е по въпроса за монетите от времето на Визас?

— Всъщност нумизматиката не беше истинската му специалност, но напоследък се беше заинтересувал от старинните монети. Събираше ги и имаше богата колекция.

Да не би да бяха сложили в ръката му монета, взета от собствената му колекция? Ако беше така, значи, разследването ни беше стигнало до някъде.

— Къде пазеше колекцията си? Сигурно не я е държал на съвсем достъпно място? — попитах аз.

— Не знам, трябва да е в дома му.

В къщата на Недждет не бяхме попаднали на нищо, наподобяващо каса или сейф. Може да я беше скрил някъде. Това значеше, че ще трябва още веднъж да отидем и да огледаме дома му. Докато тези мисли се въртяха в главата ми, Лейля попита:

— Защо се интересувате от монетите? Защо древните монети са ви толкова важни?

Беше дошло време да се играе с открити карти. Тъкмо щяхме да имаме възможността да преценим и реакциите на жената.

— Открихме монета близо до трупа му.

Не изглеждаше учудена, само присви очи и попита:

— Каква монета сте намерили?