Майкл Доббс - Последното раздаване

Англичанинът беше благодарен, че ръкомахащите фенове раздвижваха въздуха около ложата. Никозия беше една от онези столици, които изглеждаха на погрешното място, закътана зад планините на Кирения върху широките равнини на Месаория, недокоснати нито от ромолящия морски бриз, нито от чистия планински въздух, където още през май жегата и изгорелите газове стигаха до потиснически нива. Стадион „Макариос“ се бе превърнал в бетонен казан, наближаващ точката на кипене, пот и фанатична страст се лееха от претъпканите трибуни, но под одеждите, дълги до глезените му, епископ Теофилос, изглежда, се чувстваше съвсем комфортно. С елегантни жестове той изпращаше инструкции чрез асистентите, които седяха зад него. Всички те бяха представени като студенти по богословие, но ако се съдеше по честите им телефонни разговори, бяха еднакво у дома си в света на Мамон 33 33 От Новия завет — персонифицирано название за материалното богатство и алчността. — Б.пр. . Само брат му Димитри, напрегнат като пружина мъж с нервни пръсти, чийто език непрекъснато изследваше ъгълчетата на бузите му, седеше до епископа и върховния комисар; другите бяха на столове един ред зад тях, с изключение на един-единствен човек, който нито проговори, нито се усмихна, но стоеше на пост до вратата. На Мартин му се стори, че вижда издутина под мишницата му, но това едва ли беше възможно при духовници? Той реши, че сладкото, тежко вино, което пиеха, сигурно беше размътило въображението му.

Играта се закучи. И играчите ги мъчеше жегата, както и напрежението от финала. Мартин подвикваше дипломатично по нещо насърчително, но езикът на тялото на Димитри издаваше растящото нетърпение, обзело всички в ложата, докато на терена нервното препъване, грешните пасове и подхлъзванията се трупаха. Само епископът не показваше никаква реакция, вниманието му на пръв поглед бе концентрирано в това да обстрелва с черупки от шамфъстък близката купа, и то безпогрешно. Пронизващ пас, внезапна възможност, викове на очакване, размахан флаг, засада, отново спряна игра. Хиляди тропащи крака. Подигравки. Непочтително освиркване. От изобилните гънки на расото на епископа се показа един пръст, като розов заек, изскочил от огромна тъмна дупка в земята.

— Викни ми треньора — бяха единствените думи.

С изненадваща бързина за човек, чийто духовен часовник се определяше от вечността, един от студентите по богословие изчезна през вратата.

Оставаха повече от петнадесет минути до полувремето, но след по-малко от пет се чу потропване на вратата и един зачервен човек, облечен в анцуг, бе пуснат да влезе. Той веднага се поклони ниско пред епископа. За очите на Мартин, колкото и да не беше свикнал с ритуалите на православието, паузата, преди дясната ръка на епископа да се вдигне и устните на треньора да се залепят на пръстена, изглеждаше твърде дълга и целенасочена.

— Коста — обърна се епископът към треньора, докато той се изправяше, — това е отборът на Господ. Защо им позволяваш да играят като бабички?

— Извинявам се, приятелю, на Бог — промърмори треньорът.

Епископът издигна глас, сякаш че поучаваше огромна тълпа за опасностите, които крие сярата.

— Божият промисъл не може да бъде осъществен без голове, няма да чакаме земята да се разтвори и да погълне противника. Левият им бек е бавен като товарен кораб, пусни Евривиад срещу него, да го минава и да бележи голове.

Треньорът наведе глава като бичуван, беше олицетворение на унилост.

— Имаш нов мерцедес, ако спечелим.

— Благодаря. Благодаря, Светийо! — той се наведе и целуна пръстена още веднъж.

— А ако не спечелим, ще си ходиш с автобуса.

Треньорът бе освободен като сервитьор, разлял супата.

Мартин внимаваше да не издаде настроението си, цялата сценка му се стори доста забавна. Но дали тази пиеса беше за пред него или за пред треньора — не можеше да бъде напълно сигурен. Той не проявяваше голям интерес към футбола, но все по-голямо любопитство към тази необикновена особа, облечена в черно, която, изглежда, контролираше съдбата на душите и финалистите, както вратарят на ада контролира надеждите на отчаяните грешници.

— Сериозно се грижите за футбола — изкоментира Мартин.

Епископът извади пакет цигари от гънките на расото си, почти едновременно с това един от помощниците запали мини огнехвъргачка и епископът изчезна в мъгла от синкав дим. Мартин се чудеше дали това беше втора част от пиесата и дали този път нямаше да стане свидетел на Възнесение. Когато лицето на духовника се появи отново, то бе цепнато в пакостлива усмивка.