Майкл Доббс - Последното раздаване

— Председателят вече ми разказа своите идеи за кампанията малко преди да го уволня. Трябва да призная, че много те бива да прокарваш чужди идеи като свои.

— Франсис, моля те, трябва да разбереш…

— Разбирам твърде добре. Разбирам те. Може би защото малко си приличаме.

— Ще ме уволниш ли все пак? — гласът на Джефри беше приглушен, полагаше всички усилия да не се моли.

— Мислех си го.

Лицето на Бууза-Пит увисна към гърдите, потънало в нещастие.

— Но вместо това реших да те направя министър на вътрешните работи.

Един любопитен къркорещ звук излезе от гърлото на Бууза-Пит. Възможността да бъде парашутиран на един от четирите най-влиятелни поста в правителството на скромната възраст от тридесет и осем изглежда бе прекъснала захранването на механизмите му за самоконтрол.

— Ще кажат, че те подготвям за лидерската позиция, след като се оттегля. Но аз нямам такова намерение. Слагам те на този пост, за да блокирам възможността някой друг да започне да се самоподготвя за лидерската позиция оттам. И за да свършим една работа. Ще използваме твоя талант да прокарваш чужди идеи. Моите идеи.

— Каквото кажеш, Франсис — успя да изграка Бууза-Пит, гърлото му беше пресъхнало като коритото на арабска река.

— Скоро ни предстоят избори и аз реших малко да сменя правилата на играта. Нов избирателен кодекс. Мярка, толкова щедра и демократична, че ще остави опозицията без дъх.

Бууза-Пит закима ентусиазирано, без да има и най-малката представа за какво говори неговият лидер.

— Искам да направя така, че да е по-лесно за малките кандидати. Да създадем предпоставки за… — Ъркарт свали гласа си с полутон, сякаш изнасяше реч — по-пълно и балансирано представителство на възгледите на широката общественост. Да се уверим, че правителството ще бъде по-дълбоко свързано с желанията на народа.

Той кимна на себе си, доволен от собствените си думи.

— Точно така, харесва ми.

— Но какво означава? — попита Бууза-Пит.

— Означава, че за всеки кандидат с повече от две хиляди гласа държавата ще покрива предизборните разходи.

Изведнъж на лицето на новия вътрешен министър се изписа недоумение.

— Бъзикаш ме, Франсис. При тази оферта всяка откачалка и всяко мрънкало в страната ще иска да се кандидатира.

— Именно.

— Но…

— Но за кого биха гласували тези малцинства и тези бунтовници иначе, ако не гласуваха за себе си?

— Не и за нас, дори да направиш на всеки от тях по една лоботомия.

— Браво, Джефри. Ще гласуват за опозицията. Затова, ако им дадем стимул сами да се кандидатират, ще откраднем по няколко хиляди гласа от опозицията в почти всеки избирателен район. Резултатът ще е поне петдесет места в парламента по мои сметки.

— Ти, ти…

— Позволявам ти да ме наречеш дяволски коварно копеле, ако искаш. Ще го приема като комплимент.

За пръв път от началото на разговора им чертите на Ъркарт се разтеглиха в усмивка.

— Ти си едно дяволски коварно, брилянтно копеле, Франсис Ъркарт.

— И голям защитник на демокрацията. Ще им се наложи да го кажат — всички вестници, дори тези на опозицията.

— Съвременната версия на „разделяй и владей“.

— Точно така. Владеехме империя на този принцип. Сигурно ще свърши работа и за малката ни държавица. Не смятате ли така, г-н министър на вътрешните работи?

Един прожектор освети ложата и Теофилос вдигна ръце, за да поздрави публиката на полувремето, одеждите му се разпериха като тъмни крила. Голям гарван, помисли си Мартин, и то с голям апетит.

— И така, да разчитам ли на вашата подкрепа и съдействие, г-н Мартин? — продължи духовникът, подхвърляйки въпроса през рамо, докато благославяше публиката, чертаейки въздушни кръстове. — Това е рядка възможност.

— Редки са и орхидеите.

За миг ръцете на епископа сякаш замръзнаха; Димитри бе започнал да развива видимо криво и намръщено изражение, а разговорът се въртеше в кръг. Той разглеждаше широките мазолести кокалчета на ръцете си, като че отговорът на всеки проблем можеше по някакъв начин да се намери там.

— Не искам да звуча сякаш не съм съпричастен — продължи англичанинът.

Той се радваше, че тренингът му като дипломатически служител, ранг 4, му даваше способност да контролира в голяма степен държането си, поне външно, особено изражения, които биха могли да покажат каквото и да било несъгласие или неодобрение. Задачата на службата беше да изглежда, че никога не казва „не“.

— Вашият проблем не е с британците, а с вашето собствено правителство. И с природозащитниците.