Майкл Доббс - Последното раздаване

С решителен размах той надраска още едно име с химикала си.

— Ами Тери Уитингтън? Всеки път се чудя дали е пиян, или просто така си говори.

— Да, проблем е, когато министърът, отговорен за Гражданската харта, не може дори да произнесе думите, без да оплюе интервюиращия от глава до пети. Тъпо човече е той, ох, обаче жена му е толкова симпатична и с такива добри връзки. Не съм ли ти казвал?

Той погледна театрално над рамките на очилата си.

— Оказва се, че тя лично се е грижила за доброто изкарване на комисаря по индустрията в Брюксел, докато миличкият Тери по цяла нощ е вързан в заседателната зала със своите европейски колеги.

— Какъв финес. Ще бъде жалко да загубим подобно влияние в Европейската комисия.

— Особено като се има предвид, че се очакват доста сурови квоти в автомобилостроенето.

Тя захапа препечената филийка, която се разпадна в скута ѝ, и в следващите няколко секунди тя се разсейваше с това да подрежда парченцата.

— Кой друг?

— Анита, разбира се. Знам, че е единствената жена, но тя постоянно седи в края на масата на кабинета и все каканиже нещо, обаче аз и думичка не мога да чуя — той поклати глава, изнервен. — Нали не е проблемът в мен, Мортима?

— Франсис, способността да чуваш избирателно е не само привилегия на министър-председателя, а също и едно от най-силните му оръжия. С годините ти превърна тази способност в изкуство.

Не беше само това, помисли си тя, но той, изглежда, си върна увереността. Тя взе ножа и с умело движение на китката, което изглеждаше неестествено за една дама, отряза „главата“ на едно рохко яйце.

— А какво ще правиш с Том Мейкпийс?

Жълтъкът се разтече.

— Опасно е да го разкарам, Мортима. Предпочитам да го имам на борда и оръдието му да сочи към врага, отколкото на вражески кораб с мерник върху мен. Но може да има известно… — той направи движение във въздуха с ръка като диригент, който подава знак на вторите цигулки — разместване на палубата. Да му измисля нова цел. Околната среда например.

— Ще го изриташ от Външно? Харесва ми.

— Нека се помъчи малко с ветровете и водите на зелените ни земи. Да пречисти хората, такива работи. Какво по-добро предизвикателство за един отговорен човек?

Той на практика репетираше прессъобщението.

— И същевременно да напомним на онези копеленца в Брюксел, че не си играем, като дадем външно министерство на този таралеж Болингброук. Той страда от газове и не може дълго да седи мирен. Дългите нощи в прегръдките на европейските ни събратя ще са му точно по мярка.

— Отлично! — тя прободе сърцето на яйцето с твърдата коричка на филийката.

— И ще сложа Бууза-Пит в Министерството на вътрешните работи.

— Този мазен манипулатор? — изведнъж на лицето ѝ се появи разтревожено изражение.

— Такъв е, спор няма. Но е и достатъчно кух и вулгарен, че да знае какво искат верните на партията и да им го дава. Да ги чеше там, където сърби.

— Това май важи най-вече за съпругите на министрите.

— Но и аз знам къде да пипам. Държа го в дланта на ръката си и само трябва да стисна, ако се наложи. С Джефри няма да имаме проблем.

Изведнъж той изправи рязко гръб в стола си, подуши въздуха, както капитан на кораб надушва в бурното небе идването на спокойно море.

— Франсис…?

— Ето! Това е! Осем вертикално. „Бедствие в Европа“. Единайсет букви.

— Какво, „Болингброук“?

— Не. „Найн, найн, найн!“ — той се закикоти триумфално и се зарови отново във вестника, попълвайки празните квадратчета в прилив на ново просветление. — Виждаш ли, Мортима. Старият Франсис все още го може.

— Разбира се, че го можеш.

За всеки случай обаче тя реши, че няма да е зле да се увери, че ще се окаже точно така.

Коридорите на властта приличат на гордиевия възел, с преплетени връзки — взаимоотношения, брачни, фамилни, често плътски, кръвни връзки, школи и клубове, привилегии и предразсъдъци, които имат корени много по-дълбоко от сезонната смяна на професионални познанства и постижения. Нектарът на традицията, отпит при раждането, или пък омразата, натрупана през следобедите на игрището и вечерите в общежитието, могат да осигурят една рамка на поведение в живота, а понякога дори и определена цел в живота. Не е случайност, че деветима британски министър-председатели са от колежа „Итън“ например.

В разнищването на тези вътрешни тайни и в проследяването на произхода на влияние няма по-полезен инструмент от страниците на каталога „Кой, кой е“. Повечето от ефирните нишки на обвързаност могат да бъдат открити в рамките на тази книжка, както и грубото бръмчене на случайния безочлив натрапник, който като всяко насекомо, влязло в паяжина, рядко оцелява дълго.