Майкл Доббс - Последното раздаване

Но нямаше нищо. Овехтелият кафяв плик беше натъпкан с отделни листове хартия, подвързани с конец, най-вече размити копия под индиго, които, изглежда, бяха подреждани на случаен принцип, а не с някаква конкретна логика или в опит да се запази някакъв цялостен запис на събитията. Особено труден период, обясни чиновникът. Суецката криза била избухнала през октомври и всичко било хаос, когато британската армия обърнала вниманието си от защитата на Кипър към атаката на Египет. Цели полкове били прехвърлени и островът се превърнал в шуптящ транзитен пункт за армиите на инвазията. Документацията, която никога не е била силата на войниците във военно време, в много случаи просто била изоставяна. За британците, изглежда, Пасолидес не съществуваше, никога не беше съществувал.

Но имаше нещо друго. Един спомен. Пръстът му отново се заби в индекса най-отпред в папката.

Артикул 16. 5 май. Над село Спилия.

Датата. Мястото. Той развълнувано прелисти папката, за да открие документа; когато го намери, се разтрепери още повече. Един-единствен лист ксерокопирана хартия, разузнавателен доклад за акция в планината, в близост до място, където се смятало, че се намира голямо скривалище на бойци от ЕОКА. Двама неидентифицирани терористи са заловени, докато транспортирали оръжия и други консумативи. Престрелка, загинал британски редник. Двамата кипърци убити. Изгаряне и заравяне на телата им, за да се намалят рисковете от отмъщение. Без други указания по отношение на местоположението на скривалището. Препоръка да бъдат извършени допълнителни внезапни проверки в района. Подписан от офицера, отговарящ за операцията.

Името на офицера беше заличено.

— Затова е ксерокопирано. Да се защити самоличността на британския личен състав — обясни чиновникът. — Не е нещо скрито-покрито, просто стандартна процедура. Няма как да му оставят името, не и докато е жив. Все пак представете си, ако бяхте вие.

— Но това бях аз и моите братя!

Пасолидес се беше опитал да обясни, да настоява, да разбере повече, но гласът му беше одрезгавял, а съзнанието му се беше замъглило от емоцията и чиновникът не успя да разбере приказките на стареца за убийство в планината. Така или иначе нямаше какво повече да се намери. Нямаше друг архив, нямаше други документи. Това, което можеше да предложи британската система, се намираше пред тях; нямаше какво повече да се намери, освен името. А това нямаше как да стане.

— Те бяха малки момчета, заровени там — изстена Пасолидес.

— Не ви трябва архивът — отговори му чиновникът, убеден, че старецът със сълзи в очите е леко простоват. — Трябва ви Комисията за военнопрестъпления.

— Но първо ми трябва име.

— Мамка им! Да не са сменили редактора, какво е това, Мортима?

Тя вдигна поглед от препечените филийки и писмата пред нея.

— Кръстословицата на „Таймс“ е станала толкова… — той потърси думата — объркваща. Неразгадаема. Сигурно са сменили редактора.

Не, помисли си тя, не кръстословицата се е променила, Франсис. А ти. Имаше време, когато щеше да е решил всички анаграми и загадки, преди да си е довършил овесените ядки.

Раздразнен, той захвърли вестника настрана. Първа страница беше достатъчно отчайваща, а сега и последната страница. Разрови се по претрупаната маса за закуска и извади друг лист от вестник.

— Този е по-добре — промърмори той със значително повече ентусиазъм и започна да отбелязва разликите между двете картинки, както много пъти преди.

Спря, за да потърси вдъхновение.

— Четири или пет, как мислиш?

— Подскажи ми за какво говориш, Франсис.

— Разликите в картинката. Разстрел на няколко адмирали пред погледите на цялата флотилия — за мотивация на останалите. Така мисля. Точно както ти ме посъветва — да им върна страха?

— Разбирам. Промени в кабинета.

— Четирима или петима. Това се чудя. Да са достатъчно, че да се вдигне шум, но не твърде много, че да изглежда като панически ход.

— Кои доброволци смяташ да излъчиш?

— Твърдоглавците и евроемарионетките. Картър. Йорк. Пенторп — толкова е грапав, че всеки път като си отвори устата, само точи ножа под собственото си гърло. А, и Уилкинсън. Можеш ли да си представиш, че реално прекарва повече време във Франция, отколкото в собствения си избирателен район? Преценката му е промита от евтино вино и нови приятелства.