Майкл Доббс - Последното раздаване

Тя виждаше, че вече го е направила.

Той се обърна по гръб и заби поглед в тавана, не искаше тя да види объркването в очите му; за пръв път от много години му се прииска да не беше спирал цигарите.

— Знаеш, че се нуждая от теб повече от всякога.

— Аз не мога да ти бъда котва.

Това беше нещото, от което той така отчаяно се нуждаеше. Докато теченията в политиката се вихреха все по-капризно около него, някои го тласкаха напред, други завистливо го връщаха обратно, липсата на солидна основа в личния му живот го бе оставила още по-уязвим. Най-малкият му син беше вече на двадесет и учеше в университет. Съпругата му с радост се отдаде на новата си свобода и я използва в академичната си кариера, като прие да бъде гост лектор в „Харвард“, което сведе отношенията им до кратки телефонни обаждания, в които имаха все по-малко да си кажат. Той беше сам. Петдесет се бе оказала брутална възраст за Мейкпийс.

— Не сега, Клер. Нека си дадем малко време, още месец-два, и да говорим тогава — той полагаше усилия да не се моли.

— Не, Том. Трябва да се случи сега. Твоят брак не е изложен на риск, но моят е. А има и други усложнения.

— Има друг? — болката го правеше сприхав.

— В някакъв смисъл. Прекарах един час с министър-председателя тази сутрин. Иска да бъда негов парламентарен секретар.

— И ти прие?

— Том, недей с този обвинителен тон. За бога, ти си неговият външен министър.

— Но да си негов личен секретар, това е толкова… лично.

— Просто ревнуваш.

— Явно имаш слабост към по-възрастни мъже — каза остро той, провокиран от нейното наблюдение.

— Стига, не намесвай и Йоханис в това — укорът ѝ го удари като шамар в лицето и го заболя още повече.

— Прости ми, не исках… Просто съм загрижен за теб. Клер, не се сближавай твърде много с Франсис. Не се връзвай за потъващия кораб.

— Безпристрастна загриженост за благополучието ми?

— Досега не съм ти давал лош съвет.

Това беше неоспорим факт. Мейкпийс водеше Клер в първите ѝ политически стъпки, застъпваше се за нея, когато няколко комисии определяха, че външността ѝ е твърде разсейваща и че мястото ѝ е при децата. Когато нейната упоритост и постоянство се увенчаха с успех, той ѝ помогна да намери мястото си в камарата и я подготви за сексистките изказвания, дори се опита да ѝ осигури достъп до един от най-ексклузивните клубове, които генерират толкова полезни контакти и взаимна подкрепа в Камарата на общините — „това е като да вкарам индианец нелегално във Форт Апах“, беше я предупредил той. Той беше постоянен източник на насърчение — въпреки че, замисли се тя, никога не ѝ беше предлагал да стане негов парламентарен секретар.

— Личен парламентарен секретар на Франсис Ъркарт — продължи той. — Това може да те злепостави много. В политически смисъл.

— Всички трябва да правим малки компромиси, Том. Няма смисъл да се държа като девицата на бала.

— Моралните цели оправдават компромисните средства? — той пак обвиняваше.

— Имаш ли нещо против да стана от влажните чаршафи на леглото ти, преди да говорим за морал? Знаеш не по-зле от мен, че политиката е отборна игра, трябва да правиш компромис със себе си, ако искаш да има шанс да спечелите. Няма смисъл да се правиш, че можеш сам да вкараш всичките голове. Искам да се пробвам в отбора, Том.

— За някои от мачовете, които Ъркарт иска да играе, въобще нямам желание да участвам, камо ли да му помагам да спечели.

— Което е още една причина да спрем да се виждаме с теб по този начин. Толкова много се говори, че сблъсъкът между вас двамата е неизбежен, сигурно си чул шушукането.

— По-скоро армейски барабани, придружени от индиански боен танц. Тони Франкс от „Гардиън“ искаше да се басираме, че или аз, или Ъркарт ще изхвърчи от правителството в рамките на една година. Може и да е прав.

Лицето му се надвеси над нейното, набраздено от болка. Щеше да боли, ако загуби мястото си в политиката. Той беше част от дълга семейна традиция в държавните постове; прадядо му бил генерал, който държал да води войската от предните редици и в калта на Фландрия умрял за тази привилегия. Но политиката беше много по-опасна от войната; в битка можеха да те убият само веднъж.

— Това ли е истинската причина да искаш да спрем? Конфликт на интереси? Да не смяташ да подкрепиш Ъркарт срещу мен?

Тя взе главата му в ръце, с палци се опита да изглади бръчките, които бележеха мъката му в този момент.

— Ще стана негов парламентарен секретар, Том, няма да стана негова собственост. Не съм продала принципите си, не съм спряла изведнъж да подкрепям всички неща, за които и двамата с теб сме се борили. И не съм спряла да те обичам.