Майкл Доббс - Последното раздаване

Много по-късно, сякаш в друг живот, тя срещна Йоханис. Тя не искаше да се влюбва в него и беше направила всичко възможно да го предотврати, но все пак така стана. А когато тя срещна Бени след всичките тези години и Йоханис разчете измъчените изражения по лицата им, той беше разбрал. Не обвиняваше никого, не се разсърди, когато Бени реши да отиде да ръководи стокхолмския офис и рядко идваше на гости. Йоханис никога не попита.

Колко различен беше Йоханис от Франсис Ъркарт. Ъркарт винаги търсеше слабост, която да използва, факти от личния живот, които могат да накарат репутацията на някого да увехне до корените, когато бъдат извадени наяве. За него всеки човек с влияние беше заплаха, която трябваше да се пресече в зародиш.

Тя започна да разбира, че за Ъркарт нямаше планини, нямаше брегове, нямаше тучни поля, а само плосък и пуст пейзаж, в който само той хвърляше сянка.

Днес тя научи ценен урок. Намираше Франсис Ъркарт за изключително привлекателен. Но не го харесваше много.

Откриха, че не можеш да организираш големия поход за три дни, но за пет дни постигнаха чудеса. Идеята беше нова и се открояваше с една кампания, която беше под постоянната заплаха да бъде смачкана от партийните машини. Това привлече медийния интерес, излязоха няколко смели статии във вестниците и няколко нестандартни появи в телевизията. Бяха отпечатани петдесет хиляди брошури, техният непретенциозен и семпъл стил им придаваше атрактивна нотка на искреност. Една малка алтернативна рекламна агенция изработи лого за тениски с крещящ надпис „F. U. Too“ 45 45 (От англ.) Игра на думи. Инициалите на Франсис Ъркарт (Francis Urquhart), F. U., фонетично звучат като fuck you — „майната ти“. — Б.пр. . Той въздъхна, като го видя, но не искаше да ограничава когото и да било — ако събитието останеше толкова малко, че да може той да контролира всичко, значи вече се беше провалил. Само маршрутът изцяло зависеше от него — стига да нямаше проблеми с властите. Линията на похода щеше да започне от „Албърт Скуеър“ до кметството в Манчестър и щеше да завърши на „Трафалгар Скуеър“ в Лондон, горе-долу триста и двадесет километра за четиринадесет дни, а спирките помежду щяха да ги мислят почти на място. Но походът щеше да стане факт.

В първата неделна сутрин имаше значително по-малко от две хиляди души и тяхната политическа и етническа принадлежност беше явна — по-голямата част бяха кипърци със семействата си, но имаше и природозащитници, вегетарианци, противници на лова (които дойдоха само за да представят петиция и си тръгнаха), една жена, която беше състудентка на Мейкпийс и която сега ръководеше комуната „Свободна любов и люцерна“ някъде в Къмбрия, както и трима кандидати от партията „Боби Чарлтън президент“ 46 46 Боби Чарлтън — известен британски футболист от 60-те години на XX век. — Б.пр. .

Имаше и достатъчно журналисти и телевизионни камери, за да си е заслужавало. Те идваха да погледнат, да изгракат нещо и да напишат коментарни статии, напоени с пренебрежителен апломб. „Правете война с Мейкпийс“ 47 47 (От англ.) Игра на думи. Фамилията Мейкпийс буквално: make — правя; peace — мир. — Б.пр. , написа в. „Телеграф“ срещу снимка с трима от отбора по борба на Манчестър, които убеждаваха кандидата на Слънчевото братство да си облече дрехите. Други пишеха за хаотични коалиции и как Мейкпийс си мени цвета като хамелеон. Но пишеха. А други четяха. И това даваше на Мейкпийс шанс.

Бойният бус, както беше известен, беше специално проектиран луксозен автобус, с броня от кевлар и отделение, което можеше да издържи на попадение от минохвъргачка. Това беше основната форма на транспорт за Ъркарт по време на кампанията му. Решиха, че черните даймлери изглеждат твърде лъскави и далеч от обикновения гласоподавател. Въпреки че ако обикновеният гласоподавател някак успееше да пробие охранителния кордон около бойния бус и докоснеше нещо различно от чистачката на предното стъкло, веднага щеше да се задейства алармена система, която щеше да докара на мястото почти толкова полицаи от специалните части, колкото децибели. Сега бусът се движеше през нощния въздух обратно към Лондон и нищо не нарушаваше покоя на министър-председателя, освен шепота на климатика и приглушените гласове на помощниците в предната част, които правеха аутопсия на изминалия ден от кампанията.