Джонатан Мур - Отровителят

Стоеше с ръце в джобовете и гледаше табелата. Трансформаторите на няколко букви не бяха в ред и примигваха. След малко пресече улицата, без да се оглежда за трафик, и се приближи до вратата.

Вътре имаше десет-петнайсет души, но единственият звук, който се чуваше, докато влизаше, бе далечното метално скърцане на колелата на трамвая, тръгнал надолу по Маркет стрийт, а когато вратата се затвори, се възцари пълна тишина. Нямаше музика. Няколко лица се извърнаха към него от бара, за да видят кой е влязъл заедно с полъхналата струя студен въздух, но след като го регистрираха и не видяха в него нищо забележително, се обърнаха пак към питиетата си и към едва доловимия шепот на разговорите си.

Заведението беше невзрачно — бар и няколко празни сепарета. Отиде в далечния от групата край на бара и седна на средния от тройката високи столове. Вляво от него стоеше масивна конична чаша на късо столче с лъжичка с прорези в нея. По ръба на чашата се забелязваше слаба следа от червило. Единият от двамата бармани се приближи, взе чашата и избърса плота. Погледна Кейлъб, без да казва нищо.

— „Джеймисън“ — каза Кейлъб. — И „Гинес“.

Мъжът се отдалечи да приготви питиетата, а Кейлъб се огледа. Високият таван бе боядисан в черно, поради което чезнеше в сянката. Стената зад бара бе с ламперия от черно омазнено дърво, а предната стена бе разделена от две дебели дървени колони и ниши, в които се виждаха бронзови статуетки на богини в стил ар деко. Всяка гола богиня държеше небрежно маслинова клонка с лампичка с нажежаема жичка в края — източници на единствената светлина в помещението. Това беше храм на алкохола, в който не се предлагаше нищо друго освен напитки. Барманът се върна с джеймисъна, Кейлъб го взе и отпи в очакване и на бирата.

Подуши я, преди да я види — долови специфичния аромат на сенчесто цвете — обърна се наляво с леко размътен от уискито поглед, който се избистри, когато я забеляза. Не беше трудно — тя седеше на столчето до него. Ръцете ѝ бяха скръстени върху черна чантичка без дръжка. Изви се в кръста и го огледа от главата до колана и обратно, без да помръдва нито мускул в шията си. После се усмихна.

— Взел ми е питието. Но аз не бях го доизпила.

— Извинете — измърмори Кейлъб. — Мислех, че мястото е свободно.

— Мястото ви е свободно. Аз седях тук. — Тя протегна ръка и погали с лакиран нокът малкото кръгче на бара пред нея. — А тук имаше и питие.

Говореше с акцент, който той не можа да идентифицира. Не беше глас, идещ от друго място, а по-скоро глас, идещ от друго време. Или може би роклята, която беше облякла, стегнатата около врата ѝ огърлица, или пък онзи тъмен парфюм. Сякаш бе излязла от ням филм или бе изпълзяла от една от нишите, където допреди малко бе държала маслинова клонка, хвърляща едновременно светлина и сянка. Можеше да е на всяка възраст между осемнайсет и трийсет и пет, но не принадлежеше нито на тази година, нито дори на този век. Напомняше му за картина, но той не можеше да си спомни добре точно коя… може би някоя, която бе сънувал наскоро. Срещата с нея бе като откриването на нещо, загубено от векове и после върнато на законното му място, а той сякаш се намираше в притихналата зала на музей в края на деня за посещения. Струваше му се, че усеща далечната топлина на лампи над главата и изразходваното възхищение в атмосферата на галерията, като… като стар прах.

Наклони се към нея.

— Какво пиеше? — чу се да я пита. Беше достатъчно да прошепне, толкова тихо бе край тях. — Ще ти купя друго.

— Berthe de Joux 4 4 Berthe de Joux (фр.) — марка абсент на дестилерията „Емил Перно“; първият оригинален абсент, създаден от новоназначения майстор дестилатор, с богати планински аромати, комбинирани с подобрения, напомнящи за знаменитите абсенти на XIX век. — Б.пр. — каза тя. — По френски.

Той повика с жест бармана и повтори името на напитката. Мъжът кимна и се върна след момент с поднос. Сложи чиста конусовидна чаша между Кейлъб и жената, наля унция 5 5 Приблизително 30 грама. — Б.ред. зелен абсент в нея и постави сребърната лъжичка с прорези в нея напречно върху чашата. Сложи в лъжичката бучка захар и остави малка каничка с ледена вода на бара. Кимна на Кейлъб и се върна при групата в другия край на бара.

— Ти налей — каза тя. — Обичам да наблюдавам как става louche .

— Не знам какво означава това.