Николя Бёгле - Заговорът

Бутна настрани речника си и взе телефона. Опита се да си спомни какво точно бе казала тя. Нещо като Jeg vil ha et bam med deg. Все още не бе много опитен в писането и тъкмо реши да пусне превода на части, когато върху екрана се появи изречението: Искам да имам дете от теб.

Заля го опияняваща топлина и го обзе толкова красиво и силно чувство, че затвори очи, за да му се наслади напълно, с всяка част от тялото си. Само преди две години бе сигурен, че завинаги се е разделил с живота си на ерген и бездомен авантюрист. А сега най-удивителната жена на света му казваше, че иска да има дете от него.

С изпълнено с радост сърце и свито от вълнение гърло той изпита силно желание да прегърне Сара. Да я целуне, да я докосне, да я почувства до себе си. Вниманието му отново се насочи към кашона с рисунките. Желанието победи разума. Разряза лепенката на кашона и извади първите скици, за да се „докосне“ до Сара.

Появиха се портрети на жени, старци, деца, юноши. Личеше, че ги е наблюдавала без тяхно знание в парка, на опашка в магазина, в някое кафене. Набързо нахвърляни, но точни щрихи — израз, лице, очи. Кристофър бе очарован от способността ѝ да улови детайлите и характерните черти. Знаеше, че тя умее да издебва всяко чувство и промяна в настроението, но държеше в ръце доказателството, че се е докоснала до всеки, с когото е установила някакъв вид връзка. Тази емпатия — съпреживяването на емоциите на другите хора, бе пълна противоположност на студенината и безразличието, които демонстрираше в професията си и които шокираха колегите ѝ.

Кристофър стигна почти до дъното на кашона, когато пръстите му напипаха някаква кутия. Вдигна я на височината на очите си. Квадратна, дървена, украсена с арабески 5 5 Орнамент от геометрични фигури или стилизирани части на растения. — Бел.прев. . Вероятно всяка от страните ѝ бе около двадесет сантиметра. Кутията бе затворена с катинар. Кристофър я разтърси. Вътре имаше нещо. Защо Сара пазеше толкова грижливо съдържанието ѝ? Какво криеше? За миг в съзнанието му се мярна мисълта да вземе клещи и да счупи катинара, но бързо се отказа. Реши да я попита какво има вътре, когато се върне. Тя непременно щеше да му каже, освен ако…

Седнал по турски върху леглото, Кристофър въздъхна и се усмихна. От лявата му страна бе телефонът, все още с превода, издаващ, че Сара му се е отдала изцяло, а от другата — кутията с нещото, което не бе поискала да му покаже. Развеселен, но и мъничко неудовлетворен, той си помисли, че пред очите му е цялата двойственост на жената, в която е влюбен.

— Приближаваме Вадьо. Приземяване след пет минути.

Гласът на пилота изпращя в слушалките и Сара отвори очи. Отоплението бе изсушило въздуха в кабината, а отвън стъклата на хеликоптера бяха заскрежени.

Срещу нея подполковник Паулен си слагаше ръкавиците, а тримата командоси вече бяха готови, хванали автоматите си в ръце. Вълнените маски покриваха долната част на лицата им.

Сара погледна часовника: два часът и четиридесет и шест минути сутринта.

— Температурата на въздуха е минус пет градуса — информира ги пилотът. — Вятърът е силен, но видимостта е добра.

— Само вие успяхте да поспите — коментира подполковникът, като оправяше каишката на каската си. — Несъмнено е женска дарба.

Сара не отговори, защото сметна забележката му за неуместна, и се наведе, за да погледне през илюминатора. Бе още нощ, но небето вече не бе тъмносиньо като мастило, така характерно за безкрайните полярни нощи. Полумракът бе измамен — създаваше илюзията, че очите различават очертанията на някой предмет, преди той да се изправи пред тях в истинския си вид. Това, което приличаше на дърво, се превръщаше в скала, а накрая се оказваше просто склон, покрит с буйна трева. През цялото време мозъкът се клатушкаше между съмнението и сигурността.

Все пак от хеликоптера се различаваха няколко реални картини: безкрайна земя, напусната от цивилизацията, чиито безводни хълмове, обсипани тук-там със снежни езици, водеха към истинския господар на тези места — Баренцово море. Сребристите му води водеха към архипелага Свалбард 6 6 Архипелагът Свалбард в Северния ледовит океан, наричан до 1925 г. с нидерландското име Шпицберген, е най-северната част на Норвегия. — Бел.прев. , а отвъд него — към края на света: Полярния кръг и Северния полюс.

На няколко километра от брега Сара забеляза сред ледените води двете островчета, на които бе разположено рибарското селище Вадьо. Няколко светлинки колкото главички на топлийки указваха къде има живот, тук, накрая на света.