Николя Бёгле - Заговорът

Сара прегърна Кристофър и го притисна към себе си. Беше щастлива, че той се интегрираше в страната ѝ.

— Но какво ще правиш? Та ти не говориш норвежки!

— Казах им, че общественият модел в Норвегия е доста различен от нашия и им предложих да направим сравнение между Франция и Норвегия — училищата, храната, политиката, отношенията между мъжете и жените…

— Ще бъдеш страхотен! Думата rådyr наистина ще ти е полезна, за да напишеш материал, в който сравняваш френския ловец с норвежкия.

Сара хвърли закачлив поглед към Кристофър, който се усмихна, но после отново доби сериозен вид.

— Знаеш ли, че научих и други думи…

— Какво?!

— Ще се опитам да ти кажа „обичам те“ на норвежки. Само дето звучи толкова странно, че ме е страх да не те обидя.

— Ами давай! Обиди ме!

С палеца си Кристофър изтри малката струйка кръв, която зацапваше бузата на Сара — там, където я бе шибнал клонът. А после с несигурен глас, който при това трепереше повече, отколкото би желал, каза:

— Aig elkardèg… 3 3 Искам да се грижа за теб. — Бел.прев.

Сара прехапа устни, за да не се засмее, но се почувства щастлива. Притисна го към себе си. Допря буза до гърдите му и вълнението ѝ се усили, когато долови неравното биене на сърцето му, въпреки че Кристофър отдавна бе отпочинал от бягането. После се поддаде на неочакван импулс — примитивен и откровен. Вдигна очи към него и прошепна:

— Jeg vil ha et bam med deg. 4 4 Искам дете от теб. — Бел.прев.

— Какво?!

— Хайде, прибираме се. Не знам кой е Мистър Фрийз, но не искам да заприличам на него.

— Сара, какво ми каза преди малко?

— Ще провериш в Гугъл.

Сара тъкмо се канеше да тръгне, когато замръзна на място и вдигна ръка, за да наложи мълчание.

— Какво има? — прошепна Кристофър. — Нова шега ли измисли?

Тя не отговори. Кристофър знаеше, че не трябва да настоява. Сара вдигна очи към застиналото сиво небе на падащата нощ. Отново се бе надигнал бриз. Сякаш невидима ръка повдигаше мъртвите листа и те зловещо потръпваха.

— Слушай — промълви Сара.

Кристофър чуваше само шума на прибоя, примесен с пращенето на разлюлените от вятъра клони на дърветата. Сара посочи към хоризонта. Изминаха няколко секунди и той също долови звука.

Бръмченето на мотор отначало бе слабо, а после — отчетливо. От изток, на нивото на дърветата, се появи внушителен силует. Очевидно идваше откъм Осло. Приближаваше се към острова. Падащата нощ пречеше да се различат цветовете и формата му. Вниманието им приковаха червените сигнални светлини.

— Защо спираш? Това е просто хеликоптер — каза Кристофър.

— На хеликоптерите не им е разрешено да прелитат толкова близо до острова.

Всъщност безпокоеше я друго. Струваше ѝ се, че разпознава модела на хеликоптера. Но присъствието му нямаше никакъв смисъл на това място.

Кристофър си даде сметка, че Сара няма да мръдне от мястото си, преди да се успокои. Бе се научил да уважава инстинкта и предпазливостта на жената, без която нито той, нито осиновеният му син щяха да са живи. Затова, макар и с опънати нерви, изчака хеликоптерът да прелети над тях и да отмине. Черният силует на машината вече се очертаваше, а шумът от витлото вибрираше в гърдите и на двамата. А после вече не съществуваше нищо друго, освен летящата маса с мощта на картечница.

Сара усети бързото биене на сърцето си. Нещо не бе наред. Хеликоптерът бе намалил скоростта си и висеше над острова. Клоните на дърветата полегнаха под вихрушката, която се стоварваше отгоре им, а редките листа по тях падаха с панически конвулсии.

— Какво става, Сара? — извика Кристофър, за да надвие оглушителния шум на машината.

С веещи се пред очите ѝ коси Сара не изпускаше от погледа си хеликоптера, който започна да се спуска.

— Той е над къщата ни! — подхвърли Кристофър. — Кои са тези хора? Какво искат от нас?! Симон е съвсем сам у дома!

Кристофър сграбчи Сара за ръката и я задърпа към къщата. Само че тя не успя да направи и крачка. Не можеше да различи опознавателните знаци на хеликоптера, за да го идентифицира. Но за сметка на това разпозна свистенето на витлата му. Бе по-слабо и по-остро от шума, издаван от останалите му събратя.

Този хеликоптер нямаше нищо общо с туризма. Беше NH-90. Хеликоптерът на Специалните сили за борба с тероризма в Норвегия.

Сара и Кристофър стремглаво се спуснаха по пътеката към дома им — удобна дървена едноетажна къща с панорамни прозорци на хола, които предоставяха гледка на 180 градуса към морето и голямата градина. Пред дивана до прозореца в задната част на къщата неподвижно стоеше около десетгодишно дете. То бе като хипнотизирано от невероятния спектакъл, който се развиваше пред очите му.