Никки Френч - Призори в неделя

— Не ви разбирам.

— Бях му задължена за жеста, който направи. Затова, когато се обърна към мен, аз на свой ред му направих услуга. Трябваше да се поровя в заплетения случай на млада жена, обвинена за убийството на цялото си семейство.

— Това случаят „Хана Дохърти“ ли е?

— Да.

— Много съжалявам.

— Аз също. Тогава го помолих да ми помогне да открия Дийн Рийв и той ме свърза с Брус Стрингър, и ето че сега Брус Стрингър е мъртъв.

— Този ваш познат полицай ли е?

— Не.

— От някоя от специалните служби ли е?

— Предполагам, но той винаги е бил дискретен за кого точно работи.

— Защо е направил онзи жест към вас? — попита Фран Болтън.

Фрида я погледна и се усмихна.

— Това е добър въпрос. Трябва да станете детектив. Отговорът е, че аз самата не зная, а ми се иска да узная. Той работи заедно с един бивш полицай на име Джок Кийгън. Двамата имат офис и секретарка и някой трябва да плаща за това, но не знам кой.

Тя се изправи и двете тръгнаха през парка, в който вече се виждаха хора, правещи сутрешния си крос, други, които разхождаха кучетата си, а също и велосипедисти. Фрида не обичаше да се разхожда в компанията на друг човек до себе си. Когато излизаше на своите самотни разходки, тя го правеше с цел да размишлява и да наблюдава света, който я заобикаля. Но когато имаше и друг, нещата бяха различни. В случая обаче нямаше нищо против Фран Болтън, защото тя не й досаждаше с излишни коментари. Когато пресякоха „Юстън Роуд“, Фрида изпита остра болка от това, че беше толкова близо до дома си. Дали наистина щеше да се прибере там отново? Тя не беше суеверна, но въпреки това вярваше, че сградите, а също и градовете, са населени със сенки от миналото. Дали щеше да бъде в състояние отново да си почива в уютния си хол, стъпила с боси крака на пода, изпълнена с усещането, че нейният дом е нейната крепост?

За да се отиде до нейната къща, трябваше да се свие вдясно, но те свиха вляво и продължиха покрай сградите на университета, пресякоха Куийн Скуеър и не след дълго се озоваха пред къщата, в която Фрида, не толкова отдавна, беше прекарала доста дълго време. Сега й се струваше, че оттогава е минала цяла вечност.

— Ще се наложи да ме почакате отвън — каза Фрида. — Обещавам ви, че ако изникне нещо, което има връзка с настоящото разследване, ще съобщя на главен криминален инспектор Бърдж.

— Това звучи добре — отвърна Болтън. — Но си мисля, че главен криминален инспектор Бърдж на всяка цена ще пожелае да разговаря с него.

— В такъв случай й пожелавам успех.

Входната врата се отвори.

— Здравей, Джуд! — каза Фрида.

Младата жена с модерно заострени краища на косата и с дрехи в ярки цветове имаше необичайно мрачно изражение.

— Не бях сигурна, че ще дойдете.

Левин и Кийгън бяха седнали в хола с лице към вратата, сякаш тя идваше на интервю. И двамата бяха облечени с костюми — на Левин беше тъмен, раиран, измачкан и прашен; на Кийгън — сив и удобен и в него той изглеждаше като полицейския детектив, какъвто беше преди години. Левин изглеждаше както обикновено, с обичайния си леко развеселен вид. Лицето на Кийгън беше безизразно. Фрида седна срещу тях.

— Такова ужасно нещо — каза тихо тя.

— Той знаеше какво върши — отбеляза Кийгън с равен глас.

— Не е вярно. Той не знаеше с какво се е захванал, иначе нямаше да го убият. И беше приел ангажимента, за да ми помогне. Затова реших да дойда и да ви кажа колко много съжалявам.

— Добре — отвърна кратко Кийгън.

— Той имаше ли семейство?

— Имаше съпруга, син на седем години и дъщеря на четири.

Фрида изпадна в шок, какъвто не беше изпитвала преди, дори когато Джоузеф беше извадил дъските от пода и се беше показал трупът.

— Той не биваше да се заема с това.

— Такава беше работата му — каза Кийгън.

— Вие откъде разбрахте? — попита Фрида.

— Има ли значение? — отвърна Левин с благ тон.

— Очевидно вие винаги научавате всичко.

— Правим каквото можем. — Докато говореше, Левин свали очилата си, извади една кърпичка от джоба си и духна върху стъклата, след което старателно ги изтри, без да бърза. — Случилото се сигурно е предизвикало известен смут.

— Известен смут ли?! Да. Наистина предизвика смут.

Левин сложи отново очилата си и погледна Фрида с изражение, което трудно можеше да се определи.

— За вас сигурно е било ужасен шок. И все пак, би трябвало да се чувствате реабилитирана. В известен смисъл.

— Не ви разбирам.

— Имам предвид съмненията около съществуването на Дийн Рийв. През последните няколко години вие постоянно твърдяхте, че той е жив и е опасен за обществото. Никой обаче не ви повярва, вместо това бяхте изложена на присмех и се помъчиха да ви уязвят по различни начини. Сега онези, които ви клеветяха, ще трябва да приемат истината.