Никки Френч - Призори в неделя

— Кой го е убил, Фрида? — провикна се някой.

— Как се чувстваш?

Смесица от гласове. На прозореца видя лицето на Рубен. Не беше честно да го подлага на това. Двете стигнаха до малката порта.

— Вярно ли е, че мислиш, че Дийн Рийв е жив? — изгърмя в ухото й нечий глас. — Убийството има ли нещо общо с Дийн Рийв?

Внезапно врявата утихна и тишината беше още по-стряскаща от крясъците на тълпата. Фрида спря и сложи ръката си на резето на малката желязна порта. Усещаше острата възбуда на скупчилите се зад гърба й хора, сякаш въздухът беше наситен с електричество. После отново стана шумно, още по-шумно отпреди, но тя не можеше да различи нито една дума, с изключение на многократно повтаряното име на Дийн Рийв.

— Сега няма да ни оставят на мира — каза Фран Болтън мрачно и те отвориха входната врата, а после я затвориха след себе си. Зад тях остана морето от жадни за сензация лица.

Ф рида и Рубен седяха в кухнята на Рубен и пиеха кафе. Щорите на прозорците бяха спуснати. По- рано същата сутрин някакъв фотограф беше успял да се покатери на едно дърво отвъд градинската стена и беше заснел Рубен в бродирания му халат.

— Не предполагах, че ще се стигне чак дотам — каза Фрида. — Не трябваше да идвам.

— Защо? — Рубен я изгледа с вдигнати вежди. — Защото имам рак ли? Радвам се, че си тук.

Фрида включи телефона си, видя, че имаше шейсет и три пропуснати обаждания и отново го изключи. Откъде имаха номера й? Отгоре се чу шум и как Джоузеф изруга.

— Махмурлук — каза Рубен.

Фран надникна от вратата.

— Колата пътува насам, за да ви закара у вас. Готова ли сте?

— Готова съм.

Въпреки че дъждът беше спрял, паветата бяха тъмни и мокри. На малката уличка се бяха струпали репортери. Камерите и фотоапаратите им засвяткаха, докато полицейската кола минаваше край тях. Пред къщата на Фрида беше спряла кола без отличителни знаци, а на входа беше опъната полицейска лента. Един мъж със зелен медицински гащеризон ги пусна да влязат и им подаде найлонови калцуни, които те нахлузиха на краката си. Фрида познаваше обичайния мирис на своя дом: дървото на дъските на пода и пчелния восък, с който ги полираше, подправките, които понякога засаждаше в саксии на перваза на кухненския прозорец, а също и приятния мирис, с който тя свързваше старите книги по лавиците, графитните моливи, шахматните фигури, препечените филийки. Сега пространството беше изпълнено с остър мирис на химически препарати и може би на още нещо — нещо, което се беше просмукало в основите на къщата.

Стаята, където тя обичаше да седи край огъня или да разиграва партия шах, беше ярко осветена от лампата, която екипът от криминолози беше закачил. Вътре имаше двама души, единият от които правеше снимки. През ярката жълта светлина Фрида погледна към дупката, където вчера беше видяла да лежи трупът на Брус Стрингър. Разбира се, там вече нямаше нищо. Дори белите червеи и мухите бяха изчезнали. Беше си просто една дупка. И стаята беше просто стая — килимчетата бяха вдигнати, мебелите бяха избутани до стената, но това вече не беше нейната стая. Тя се обърна и отиде в кухнята.

— Къде е котката? — попита тя мъжа със зеления гащеризон.

— Вие имате котка?

— Да.

— Няма я тук.

Фрида се качи на горния етаж. Всичко изглеждаше както обикновено, но тя забеляза, че някой е бил и тук. Сякаш вече нищо не й принадлежеше. Извади набързо дрехи от чекмеджетата и ги натъпка в един платнен сак, сложи и две-три книги и някои тоалетни принадлежности. После се качи в студиото си на последния етаж и си взе скицника и пастелите. Не знаеше колко дълго ще отсъства. Животът й в тази къща вече беше далечен спомен от едно съвсем различно битие. Тя си представи как Дийн Рийв обикаля тихо из стаите й, как рови из дрехите й, как прелиства скицника й, как се навежда да погали котарака й. Къде беше котаракът?

— Какво открихте до момента? — попита комисар Крофорд.

— Още е твърде рано — отвърна Петра Бърдж.

— Началният етап е много важен.

— В момента извършват аутопсия, но според Иън човекът е мъртъв от четири-пет дни. Криминолозите, които са били на оглед на местопрестъплението, са сигурни, че той е бил убит на друго място, след което е бил докаран и скрит под дюшемето. Изпратила съм хора, които да разговарят със съседите и да проследят записите от видеокамерите.

— Ами Рийв? — Лицето на Крофорд се изкриви в кисела гримаса, докато произнасяше това име. — При положение че подозренията на доктор Клайн са обосновани, каква позиция ще заемем?