Никки Френч - Призори в неделя

— Нямам какво да кажа, освен че нагоре по улицата и вляво има едно топло кафене, а няколко къщи по-нататък, в „Рамс Хед“, готвят много вкусно. Няма какво да търсите тук.

Тя хвана племенницата си за ръката и я дръпна от тълпата. Келман ги вкара набързо в антрето. Клои изгледа полицая подозрително и той на свой ред я изгледа по същия начин.

— Това е един от хората, които ме охраняват — представи го Фрида. — Всъщност охранява всички ни.

Клои промърмори нещо.

— А това е моята племенница — продължи Фрида, — която ту влиза, ту излиза от живота ми.

— Което означава — поясни Клои, — че търся Фрида, когато имам неприятности. Понякога Фрида също ме търси, когато тя самата има неприятности. А както е известно, неприятностите, които Фрида си навлича, са много по-големи от моите и това говори много.

— Какви неприятности по-точно? — попита Келман.

— Не е нужно в момента да говорим за това — каза Фрида. Тя се наведе и измъкна котарака от кутията. Той постоя в антрето с настръхнала козина и с проблясващи жълти очи.

Н а следващата сутрин Фрида и Петра стояха в квар тирата, която за известно време щеше да се превър не в неин дом. Голямата къща от червени тухли изглеж даше натежала и мрачна; мебелите имаха вид на взети от някоя стара сграда за отдаване на стаи под наем: два износени фотьойла, тъмна дървена маса за кафе.

На стената беше окачена гравюра на стария Лондон и изрисувана чиния, на която пишеше „Маргейт 1922“. Килимите бяха тъмновишневи като в коридорите на ве домствен хотел. Но светлината, която нахлуваше през големите прозорци на дневната, беше толкова ярка, че за кратко заслепи Фрида. Тя обходи с поглед открити те пространства на Парламент Хил Фийлдс, басейна, железопътната гара, пистата за състезания по бягане и вдясно самия Парламент Хил [2] Парламент Хил е хълм с височина 98 м, намиращ се в Северозападен Лондон, от който се открива гледка към столицата. Около него има паркове и открити пространства, в които са изградени разнообразни спортни съоръжения. — Бел. прев. .

— Красива гледка — отбеляза Петра Бърдж.

— Само дето жилището не е подходящо за котка.

— Вашите приятели не могат ли да се погрижат за нея?

— Бих искала час по-скоро да се върна в собствения си дом.

— Когато решим, че е безопасно. Утре в десет ще имате среща с журналистите. С вас ще се видим в девет и половина. Трябва ви предварителна подготовка.

— Подготовка за какво?

— Четох досието ви. Четох и различните публикации за вас. Знам за неотдавнашните ви неприятности с полицията заради фалшиви подозрения. Но сега е различно. Вие и аз ще предприемем това и трябва да обърнем нещата в наша полза.

— За какво говорите?

— Работата на тези журналисти е да публикуват материали за случилото се. Това е причината да ви обсаждат постоянно. Ако вие отказвате да общувате или се отнасяте зле с тях, или им говорите със сарказъм, това ще се превърне в основна част от репортажите им. Помнете: няма глупави или обидни въпроси. Използвайте възможността да изложите вашата гледна точка, да отправите вашето послание.

— Ще се опитам да запомня това.

— Направете го. Нужно ви е да създадете разказ, в който вие ще сте симпатичната героиня и в който читателите ще изпитат загриженост към вас, и ще поискат да ви съдействат; ще се опитат да си спомнят нещо, което са видели, или някой, който им се е сторил подозрителен.

В казаното нямаше нищо смешно, но въпреки това Фрида не се сдържа и се усмихна.

— Вие искате от мен да създам разказ?

— Да.

Фрида поклати глава.

— Понякога си мисля, че психотерапията изобщо не е трябвало да бъде измисляна.

Джоузеф дойде да я навести с огромна тенджера кремсупа от тиква и медени сладки, предостатъчно, за да се нахрани цяло изгладняло семейство. Фрида забеляза загрижения му поглед и изяде една сладка, за да му направи удоволствие, въпреки че не беше гладна. Той изяде няколко и изпи три чаши чай. Разказа й, че когато бил момче, майка му правела медени сладки всяка неделя и къщата се изпълвала с уханието им. Той извади телефона си и й показа най-новите снимки на синовете си. По-големият, Дима, беше едър и висок, но по-малкият, Алексей, беше все още дребен и слаб, а изпълненият му с чувство поглед беше същият като на баща му и това накара Фрида да се засмее с изненада.

— Сигурно много ти липсват — каза тя.

— Понякога много ме боли за тях — промълви той. Моите момчета…

— И как иначе!