Никки Френч - Призори в неделя

— Когато търсим някой, който е изчезнал преди осем години и оттогава се смята за мъртъв, неминуемо се появяват проблеми. Фрида Клайн винаги е била убедена, че той е все още жив, само че през това време нито го е срещала, нито го е виждала. Но двама нейни близки приятели твърдят, че са се срещали с него. Джоузеф Морозов е строителен работник от Украйна. Не знам каква точно е връзката му с Клайн.

— Може би е сексуална — каза Крофорд.

— Не ми се вярва. Около него всичко е доста неясно, включително и имиграционният му статус. Запознал се е с Рийв на един строителен обект.

— Не е ли знаел кой е?

— Не. Рийв е работел под друго име. А снахата на Клайн — Оливия Клайн, която е била омъжена за брат й, се е запознала с Рийв при едно излизане в града. Не казва нищо определено. Заговорили се в един бар.

Крофорд се размърда неспокойно.

— Защо е всичко това? Каква е целта му?

— Всичко се върти около Фрида Клайн. Когато са се срещнали за пръв път, тя е обсебила съзнанието му, както се казва, влязла е под кожата му.

— Това мога да го разбера. И с мен се получи същото, само че тя ме изкара извън кожата ми. Тази жена е истински дразнител — от начало до край. Но какво е намислил? Какво е решил да направи?

— Засега все още не е ясно.

— А вдовицата?

— Тази сутрин разговарях с госпожа Стрингър.

— И?

— Тя е съсипана, естествено. Прикована е към инвалидна количка. Страда от множествена склероза и през последните години той се е грижил за нея. Имат две малки деца.

— Сега само това ни липсва!

— Не личи да е имала представа с какво точно се занимава съпругът й. В момента полицаи правят оглед в къщата им.

— И това е всичко?

— Трябва да решим каква позиция да заемем пред медиите. — Крофорд изстена театрално, но тя продължи настойчиво да го убеждава. — Те могат да са ни от полза. Чудя се дали да не накараме Фрида Клайн да даде няколко интервюта.

Крофорд измърмори нещо неразбрано.

— Какво смятате за това?

— Никога не си сигурен какво точно ще каже. — Той примигна и се наведе напред. — Тя в безопасност ли е?

— Има денонощна охрана.

— Тази работа със скрития под дъските труп, имам усещането, че той си играе с нас. Ако е намислил да извърши нещо друго, това никак няма да е добре за имиджа ни.

— Изобщо няма да е добре — съгласи се Бърдж.

— Поверил съм ви изключително отговорно разследване.

— Да.

— Случай като този може да ви изстреля в кариерата — каза Крофорд. — Или обратното… Знаете това.

— Да, знам.

Наоколо се спусна мрак, вятърът се усили, а с него и дъждът. На улицата пред къщата на Рубен събралите се журналисти се скупчиха по-близо един до друг; огънчетата на цигарите им припламваха, екранчетата на мобилните им телефони просветваха. Фрида направи бъркани яйца, а Рубен отвори бутилка червено вино. Полицай Келман, който беше сменил Фран, извади огромен сандвич от чантата си и седна в антрето, за да го изяде.

Той беше млад мъж с едро телосложение и имаше навика да пука кокал четата на пръстите си, докато говори.

Неочаквано се чу шум.

— Какво беше това?

— Сякаш някой вика — каза Фрида и остави вилицата си.

Звукът се усили.

— Познавам този глас.

Тя стана от масата.

— По-добре не излизайте! — опита се да я спре полицаят, докато тя забързано мина покрай него в антрето.

Фрида отвори вратата и видя човешки фигури, струпани пред портата на Рубен, които един полицай се мъчеше да отблъсне назад. Светеха камери, проблясваха фотоапарати. Няколко микрофона бяха насочени напред. Сред тълпата стоеше млада жена с дебело червено яке и солидни черни ботуши. Главата й беше обръсната от едната страна, а очите й гневно святкаха. Беше Клои, племенницата на Фрида.

— Оставете я на мира — крещеше Клои. — Махайте се, всички до един! — Тя заби лицето си в лицето на човека с гърбавия нос, когото Фрида беше забелязала по-рано. — Разкарай се, по дяволите! — изфуча Клои право в слисаната му физиономия.

Едва сега Фрида забеляза, че Клои държеше кутия, чийто капак се мърдаше и се надигаше заплашително. Тя я хвана по-здраво, тъй като през капака се провря една котешка глава. Беше нейният котарак, с настръхнала козина и с уста, отворена в безмълвен ужас.

Фрида пристъпи напред и групата като по команда се извърна към нея. Тя сложи ръката си на главата на котарака и я напъха обратно в кутията.

— Хайде, ела! — подкани тя Клои.

— Кажи ни нещо за Дийн Рийв!

— Вярно ли е, че е жив?

— Разкажи ни поне малко, Фрида, и ще си тръгнем.