Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Джипът им се устреми натам и влетя през вратата на плевнята. Наложи се Джеймисън да натисне рязко спирачките, за да не се блъснат в отсрещната стена. Двамата излязоха от джипа и приклекнаха зад него.

Декър вече се беше опитал да набере 911, но телефонът му нямаше обхват. А и дори да се бе свързал с ченгетата, вероятно щяха да им трябват часове, докато пристигнат.

Джеймисън беше насочила пистолета си към входа. Тя погледна Декър и попита:

– Сега какво?

Той огледа плевнята и вдигна глава.

– Най-добре да заемем позиция на високо.

Качиха се по старата дървена стълба. Вторият етаж се оказа пълен с отдавна изгнило сено.

Декър опита с крак пода и отиде до малките врати, през които се мяташе сеното. Открехна ги едва-едва.

Два чифта фарове прорязваха мрака около фермата. Вратите на първия хамър с надупченото от куршуми предно стъкло се отвориха от него слязоха четирима души. Всичките бяха облечени в черно и носеха ски маски, а в ръцете си държаха автоматични оръжия. От втория хамър слязоха още трима души. Разпръснаха се и обградиха плевнята за секунди.

– Възможностите ни са доста ограничени – каза тихо Декър.

– Бих казала, нулеви – отвърна мрачно Джеймисън.

Той бръкна в джоба си и извади устройството, което Роби му беше дал.

Тя забеляза това и попита:

– Не е ли малко късно?

– И аз си помислих същото, но няма какво да губим, нали?

Навън се разнесоха изстрели и те надникнаха през пролуката.

В следващия миг първият хамър експлодира. Взривът беше толкова мощен, че повдигна многотонната машина във въздуха, след което тя се стовари тежко на земята и четирите ѝ гуми се пръснаха.

– Какво става, по дяволите? – възкликна Джеймисън.

Двамата с Декър се проснаха на пода, а автоматичният огън навън продължи.

Няколко секунди по-късно Декър пропълзя напред и надзърна през открехнатите врати. Видя, че двама от нападателите са простреляни. Иззад плевнята изскочиха други трима, които заеха позиции зад взривения джип.

Те започнаха да стрелят, но ответният огън не закъсня.

Декър промуши пистолета си през пролуката и простреля един от мъжете в гърба. Той падна на земята. Другите двама се обърнаха и обстреляха плевнята.

Декър затръшна вратата и двамата се Джеймисън се скриха зад голяма купа изгнило сено. Десетки куршуми пронизаха дъските и се забиха в сеното.

Престрелката навън продължи, последвана от нова експлозия, още изстрели, викове… Накрая изръмжа автомобилен двигател.

Декър и Джеймисън се промъкнаха до вратата навреме, за да видят как вторият хамър се носи по шосето. Не след дълго колата изчезна в мрака.

Джеймисън погледна Декър и възкликна изумено:

– Какво, по дяволите, се случи току-що?

Преди Декър да успее да отговори, телефонът, който Роби му беше дал, иззвъня в джоба му. Той вдигна.

– Вече можете да слезете – каза Уил Роби.

Роби и Рийл седяха отпред, а Декър и Джеймисън на задната седалка на джипа на Рийл. Връщаха се в Лондон. Когато двамата излязоха от плевнята, бяха посрещнати от Роби, Рийл и… няколко трупа.

Роби ги запозна с Джесика, която не каза нищо, а само кимна отсечено.

– Как разбрахте, че сме тук? – попита Джеймисън.

Декър вдигна телефона, преди да ѝ отговорят.

– Тук има проследяващо устройство.

– Да – каза Роби. – Проследихме ви до Монтана. Видяхме двата джипа на връщане. Пристигнахме в последния момент.

– Предпочитам да не ти се налагаше да спасяваш живота ми – отвърна откровено Декър. – Започва да става малко страшно.

– Напълно те разбирам.

– Какво научихте от майката на Пърси? – попита Рийл.

– Бен Пърси не се е прибирал от десет месеца. От военновъздушните сили са го търсили няколко пъти. Никой друг. Взехме някои неща от стаята му. Може да се окажат улики – каза Декър и вдигна принтираните страници.

Роби ги взе и ги прегледа набързо.

– Това са различни военни съоръжения. Какво е търсил според теб?

– Информация за нещо, което е смятал за важно.

– Мислиш ли, че е свързано с появата на "Вектор" и поемането на контрола над станцията? – попита Роби.

– Ако ми беше задал този въпрос вчера, щях да ти отговоря с "може би". Но вече не мисля, че Пърси е знаел за съществуването на затвора.

– Предположихме, че си се досетил – каза Роби.

– Бил е прехвърлен, преди това да се случи. По думите на майка му преместването го е разстроило, но той не е знаел кой ще замени него и колегите му. Очевидно "Вектор" още не са се били появили на сцената, а никой не би изпратил затворници, преди те да поемат охраната.