Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Добро покритие?

– Точно така. Той винаги се оплакваше от това. Но какво можех да направя? Няма как да преместя фермата другаде.

Декър отвори гардероба и го огледа. Вътре откри само малко дрехи на закачалки. Прерови джобовете им. На пода имаше кашон. Той го извади и го остави на леглото. Беше пълен с книги, списания и страници, печатани на принтер. Декър прегледа книгите и списанията и хвърли един поглед на листовете хартия. Книгите и списанията бяха посветени на различни технически въпроси, предимно от областта на електронните комуникации. Информацията върху страниците беше свързана с военни съоръжения в Мериленд, Колорадо, Арканзас и Калифорния. Декър ги вдигна и попита:

– Някаква представа защо Бен се е интересувал от тези места?

Пърси пристъпи напред и взе листовете.

– Никаква. Може да е искал да го прехвърлят там.

– Но не всичките са военновъздушни бази.

– А може Бен да ги е запазил от времето, когато е обмислял в кой род войски да постъпи – предположи Джеймисън. – Когато още не е знаел къде иска да служи.

– Не – поклати глава Декър. – В долния ъгъл има дата. Тя показва кога е разпечатана страницата.

Джеймисън забеляза датите едва сега.

– Отпреди година – замисли се тя и погледна объркано Декър.

– Може ли да ги вземем? – попита той.

– Да, разбира се.

Тримата се върнаха в кухнята.

– Смятате ли, че ще видя сина си отново?

– Много ми се иска да можех да ви отговоря категорично. Но ви обещавам, че ще направим всичко по силите си, за да го открием – каза Декър.

Тя го хвана за ръката.

– Благодаря ви.

Качиха се в джипа и потеглиха, а Бевърли Пърси остана на прага на малката си къща и ги изпрати с тъжен поглед.

– Не мога да си представя какво преживява тази жена – каза Джеймисън. – Единственият ѝ син е изчезнал и очевидно се е забъркал в нещо опасно.

Декър не я слушаше. Беше погълнат от страниците, които четеше.

Към средата на пътуването им се стъмни напълно. Тъкмо бяха преминали границата със Северна Дакота, когато Джеймисън погледна в огледалото за обратно виждане.

– Това са първите фарове зад нас от доста време – каза тя.

Декър надникна в страничното огледало и се изправи рязко.

– Дръж се, Алекс! – извика той миг преди предницата на автомобила, който ги следваше, да се забие в тях.

Сблъсъкът ги зашемети за секунда. После Джеймисън дойде на себе си, даде газ и джипът им полетя напред.

– Настигат ли ни? – извика тя след няколко минути.

Декър се обърна и видя фаровете на няколко метра зад тях.

– Да! Ще ни блъснат отново!

След втория удар двамата политнаха напред. Джеймисън положи огромни усилия, за да удържи джипа на пътя.

– Колата им е по-мощна – каза тя. – Натиснала съм газта до дупка.

– Добре, ще видя какво мога да направя.

Декър разкопча предпазния колан, прехвърли се през двата реда седалки и се добра до багажното отделение.

– Свали задния прозорец! – извика той, докато вадеше пистолета си от кобура.

Джеймисън се подчини, а Декър използва рамката на вратата на багажника за опора, прицели се и изстреля пет куршума в предното стъкло на преследвачите.

Колата зад тях поднесе рязко.

– Май улучих шофьора! – извика той, след което залегна. – Внимавай, Алекс!

Дъжд от куршуми обсипа джипа им.

Джеймисън се наведе ниско, завъртя рязко волана наляво и навлезе в насрещното.

– Декър! Декър, добре ли си? Декър!

Тя се взираше трескаво в огледалото.

– Еймъс!

Декър предпазливо надигна глава.

– Размина ми се на косъм!

Джипът им поднасяше и Джеймисън каза:

– Улучили са гумите. Не мога да поддържам тази скорост.

Декър погледна надясно.

– Виждам друг път. Завий по него.

Джеймисън натисна рязко спирачките, гумите изсвириха по асфалта и колата зави под прав ъгъл по шосето, което водеше на юг. Тя отпусна педала на газта, тъй като задницата на джипа беше изключително нестабилна.

– Задните гуми май са станали на парчета. Имам чувството, че карам по джанти.

– Само не спирай.

Декър видя, че колата, която ги беше блъснала, е хамър и вече ги следва по новия маршрут. Призля му, когато забеляза още един хамър да се появява зад първия.

Нападателите не само имаха автоматично оръжие, но бяха получили и подкрепления. Това накланяше везните в тяхна полза.

Декър погледна напред и видя в далечината изоставена ферма с изпочупена ограда и плевня с провиснали изгнили врати.

– Карай към плевнята – каза той на Джеймисън.