Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Надявам се, не си изненадан, че съм наясно с всичко това. Посетих Лондон именно като член на съвета на директорите. Изпълнявам си задълженията много съвестно.

– Но не си само член на съвета. Имаш пряк финансов интерес от дейността на "Вектор".

– Което е обичайно за директорите на една компания.

– Годишният бюджет на въпросния комплекс е шестстотин четиресет и четири милиона деветстотин седемдесет и шест хиляди долара.

– Поддържането на сигурността на тази страна излиза скъпо. А сега, ако ме извиниш… – каза Макинтош и се надигна.

– Което означава, че разходите за всеки от десетте затворници там надхвърлят шейсет и четири милиона. Доста скъпо в сравнение с тринайсетте милиона на човек в Гуантанамо.

Макинтош седна.

– Затворници? Какви ги говориш, за бога, Роджър? Да не си се побъркал?

Синия извади още няколко снимки, на които се виждаха двамата мъже, които охраната на базата беше качила в линейките.

– Говоря за тях.

– Но това може да е всеки – отвърна Макинтош, след като хвърли бегъл поглед на снимките. – На мен ми приличат на служители на ВВС, получили слънчев удар. Сам каза, че там е много горещо.

– Това не са служители на ВВС, както много добре знаеш.

– Ти твърдиш едно, а аз друго.

Изражението на Синия стана по-студено и сурово.

– Това шикалкавене взе да ми омръзва, имам и други задачи освен теб. – Той се приведе напред и продължи: – Не го твърдя само аз. Същото казват и директорите на "Вектор". Както и полковник Съмтър. Става въпрос за членове на "Ислямска държава" и "Ал Кайда", за талибани, пленени на бойното поле и вкарани нелегално в тази държава, без никой от правителството да знае за тях.

Макинтош повдигна вежди, при което светлосините му очи се отвориха по-широко.

– Ти… ти си говорил със Съмтър?

– Не можем да му затворим устата, откакто разбра колко здраво е загазил.

– Не виждам нещата по този начин. Противно на твърденията ти, всичко е одобрено на най-високо ниво.

– Единственото, което е одобрено и никога не е отменяно, е необходимостта в базата в Лондон да действа радарна инсталация, която да следи за вражески ракети и космически обекти. Тя е изпълнявала тази функция допреди една година. Тогава предназначението ѝ е променено драстично. Станцията разполага с идентична пирамидална структура като нейния близнак в Гранд Форкс и със същата впечатляваща система за наблюдение. Но тъй като в Северна Дакота вече има една такава база – нещо повече, тази в Гранд Форкс е по-нова и по-удачно разположена, – резервната се оказва излишна. Разбира се, това не е първият случай, когато Пентагонът се презастрахова или харчи излишни пари. Но какво се случва със станцията, която се намира на толкова затънтено място и изпълнява дублиращи функции? Сигурно си решил, че си ударил джакпота, тъй като това е идеалното място, където да скриеш нелегалните си затворници, които изобщо не е трябвало да водиш в страната. Но ти си ги довел. За да ги измъчваш. А после да се отървеш от тях, когато ти кажат онова, което те интересува, или упорито запазят мълчание. Ти предаваш събраната информация на други федерални структури, като заявяваш, че е получена по обичайните канали. А линейките? Те играят ролята на хладилни фургони за телата. Които, апропо, изравяме в момента благодарение на получените показания.

– Впечатлен съм от бързината ти, Роджър. Наистина!

– Федералното правителство е като самолетоносач. Трябва му време, за да се задейства, но направи ли го веднъж, само гледай.

– Така е – усмихна се с усилие Макинтош, чието лице бе започнало да посивява.

Синия извади снимките, които Роби беше направил на хората, слизащи от онзи самолет.

– Чудех се защо точно "Вектор" е получила договора, тъй като служителите на компанията не са специалисти по радарни системи. Но се оказа, че добре познавам един от вицепрезидентите ѝ. Той беше шеф на охраната в Гуантанамо шест години. А в Лондон служат двама от най-близките му помощници. – Синия вдигна снимките, за да може Макинтош да ги види по-добре. – Той е арестуван, разбира се, нещо повече, опитва се да сключи сделка. Финансовият и административният директор вече получиха имунитет срещу сътрудничество. Май ти ще опереш пешкира, Патрик, затова те оставих за накрая, а не просто защото не те харесвам и никога не съм те харесвал.

Макинтош си пое рязко дъх и от устата му излезе нещо като съскане.

– Защо изобщо участваш в това? Ти нямаш право да действаш на територията на страната. Което ми оставя вратичка.