– Знам, но това не ни помага да разкрием нашия случай.
– Открих информация за военната служба на Брад Даниълс.
– Нещо интересно?
– Служил е в Лондон от петдесет и пета до осемдесет и седма година.
– Звучи логично. Даниълс е бил щурман по време на войната, след което се е преквалифицирал като специалист по радарните инсталации.
– Най-интересното според мен е, че части от досието му са били редактирани, а други – засекретени.
Декър се изправи рязко на стола си.
– Самият той ни каза, че не може да говори за службата си в Лондон, тъй като информацията е секретна. Реших, че иска просто да се отърве от нас. Но защо е тази секретност? Само защото Даниълс е обслужвал радарна инсталация, която е следяла за вражески ракети по време на Студената война?
– Не знам, Декър. Не успявам да получа ясен отговор от никого.
– Задънена улица, така ли?
– Опасявам се, че отговорът е "да", освен ако ти не измислиш нещо.
– Това ми е работата.
Декър затвори и впери поглед в досието на Пърси, но всъщност обмисляше думите на Богарт.
Имаше само един начин.
Декър набра Джеймисън.
– Време е да накараме Брад да проговори – каза той.
Декър и Джеймисън пристигнаха в дома за възрастни хора "Грийн Хилс" и отново се озоваха в кабинета на управителката. Лицето ѝ почервеня, когато ги видя.
– Толкова го разстроихте! Не мога да повярвам, че се връщате!
Декър я изгледа строго.
– Връщаме се, защото Брад Даниълс е ключов свидетел в разследване, свързано с националната сигурност. Ако не ни позволите да се срещнем с него, ще докарам тук цяла армия федерални агенти, за да разберем какво става. Вие си решете кое е за предпочитане.
Враждебното изражение на жената веднага се стопи.
– Сериозно ли говорите?
– В противен случай нямаше да бъдем тук.
– Добре, но, моля ви, не го разстройвайте отново.
– Само ще му задам въпросите, които трябва да си изясним. Ако те го разстроят… това също ще е отговор.
Жената ги поведе към стаята на Даниълс. Старецът седеше в инвалидния стол в ъгъла, стиснал бастуна си с две ръце.
– Кой е? – попита рязко той, когато чу вратата да се отваря.
– Господин Даниълс, имате посетители – каза управителката.
– Какви посетители? Коледа е далече.
– Ще ги оставя да ви обяснят – заяви любезно тя и напусна стаята.
Двамата пристъпиха напред.
– Господин Даниълс – започна Декър.
– Пак ли ти! – ядоса се старецът. – Познах те по гласа! Вече не виждам, но чувам и познавам гласовете! Изчезвай оттук!
– Или ще отговорите на нашите въпроси, или ще дойдат да ви ги задават други хора.
– Изобщо не ме интересува! Махайте се!
– Част от досието ви е редактирана, а друга е засекретена.
– Нали ви казах, по дяволите!
– Но не казахте защо.
– Нямам право, глупако! Това е смисълът на думата "секретно".
– Загинаха още хора – продължи Декър. – Ще се случи нещо голямо. Нуждаем се от помощта ви, за да разберем какво може да е то.
– Имам само вашата дума, а аз не ви вярвам. Няма да ме заблудите. За мен вие сте шпиони.
– Нека да ви покажем служебните си карти – предложи Джеймисън.
– Не виждам, вече ви обясних.
Декър седна на ръба на леглото.
– Можете ли да ни кажете нещо за престоя си във военновъздушната база в Лондон?
– Не.
– Бяхме там. Видяхме радарната инсталация.
– Е, и?
– Странна работа…
– Кое?
– В Гранд Форкс, Северна Дакота, има абсолютно същото съоръжение.
На лицето на Даниълс се прокрадва бегла усмивка.
– Така ли?
– Но вие знаете, нали?
Усмивката изчезна.
– Кой го казва?
– Наскоро установихме, че базата е била използвана за съвсем различна цел. Не за да следи небето, а за нещо съвсем друго.
– Кого го е грижа?
– Помощта ви може да изиграе ключова роля за опазване на националните ни интереси.
– Приказвайте си колкото щете. Няма да ме заблудите. Дал съм клетва.
– Свалили сте униформата преди много години.
– Клетвата си е клетва. Ще отнеса тайните в гроба. Така се прави.
Декър погледна Джеймисън, без да крие раздразнението си.
– Можем ли да направим нещо, за да размислите? – попита тя.
– Само президентът на Съединените щати може да ми даде такава заповед. Всички останали да вървят по дяволите.
– Вие сте единственият жив служител на базата от онези години.
– Последният оцелял – подсмихва се Даниълс.
– Това ви прави единственият, който е в състояние да предотврати истинска катастрофа.
Читать дальше