Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Помещението беше огромно, а по средата беше разположена, както предположи Декър, апаратурата, обслужваща радарната инсталация, за която Съмтър им бе казал. Тя приличаше на онези огромни телескопи, които човек можеше да види в астрономическите обсерватории, но изглеждаше далеч по-сложна. Покрай стените бяха наредени бюра с компютърни терминали и изключени монитори.

– Еха! – възкликна Джеймисън. – Прилича ми на сцена от научнофантастичен филм, в който някой се опитва да унищожи света.

– Може да не се окаже фантастика – отвърна Декър.

– Благодаря ти за утешителния коментар.

Декър видя една-единствена врата на срещуположната стена.

– Да проверим къде ще ни отведе.

Зад вратата започваха стъпала, които водеха към подземния етаж, на който – както Роби им беше съобщил по-рано – са били държани затворниците. Килиите приличаха по-скоро на клетки, при това изработени набързо и непрофесионално, ако се съдеше по вида им.

– Сглобили си ги надве-натри, когато са решили да използват станцията за затвор – отбеляза Декър. – Не са вложили кой знае каква мисъл.

– За да държиш някого в плен и да го подлагаш на мъчения, не се изисква много мисъл. Нужни са само хора, лишени от скрупули, които вършат неморални неща по неморални причини – заяви разпалено Джеймисън.

– Да разбирам ли, че си разсъждавала по въпроса?

– Когато работех като журналист, написах статия за това. Темата не беше никак приятна.

И двамата забелязаха кръвта и урината на пода на клетките. Въздухът беше пропит от остра миризма.

– Колкото и отвратителна да е цялата история, разбирам, че няма да се стигне до изслушване в Конгреса – продължи Джеймисън.

– Ще потулят всичко, както вече ни казаха – отвърна Декър. – И аз го приемам, щом хората, които стоят зад това, ще понесат наказанието си. Страната ни е изправена пред достатъчно проблеми и не се нуждае от подобен скандал.

– Предполагам – съгласи се тя, макар да не изглеждаше убедена. – Но какво ще стане с принципа, че истината е крайъгълен камък на демокрацията?

Декър я погледна.

– Инстинктите ти на журналист отказват да се примирят с прикриването на истината?

– Те останаха в миналото. Сега просто изпълнявам заповеди.

– Не, не са останали в миналото, Алекс. И това е причината да сме тук. Да научим истината.

– Знаех, че има за какво да те харесвам – усмихна се Джеймисън.

– Ако в базата са разработвали химически и биологични оръжия, би трябвало да са го правили тук някъде – каза Декър.

– Смяташ, че помещенията може да са заразени? – попита рязко тя. – Че е оцеляла някаква гадост от онова време?

Той се напрегна видимо, но отвърна:

– Едва ли. Все пак десетилетия наред тук са работили хора. Ако съществуваше подобен риск, щяха да я затворят отдавна.

– Да се надяваме, че си прав. Аз лично не споделям твоята увереност.

Декър тръгна по десния коридор. След като слязоха по стълбите, двамата се озоваха в просторно помещение, почти толкова голямо, колкото онова с радарната система над тях.

– Слязохме няколко етажа, за да стигнем до тук – отбеляза Джеймисън. – Вече сме доста дълбоко под земята. На трийсет и повече метра.

Декър кимна в знак на съгласие.

– Май не са го използвали, докато горе е имало затвор. Мирише на мухъл.

Той обиколи помещението по периферията. Забеляза, че на едно място стената е по-светла. Огледа я и продължи нататък. В един момент спря рязко и се обърна към Джеймисън:

– Чакай малко! Откъде Бен Пърси ще знае, че тук са правели такива неща? Че са разработвали оръжия за масово унищожение.

– Нямам представа. Но онези разпечатки показват, че е проучвал въпроса. – Джеймисън се замисли. – Момент, момент, какво изобщо го е накарало да търси подобна информация?

– Точно това имах предвид. Мисля, че отговорът е Брад Даниълс.

– Не, Даниълс е причината Креймър да дойде тук. Той не е свързан с Пърси.

– Защо смяташ така? – попита Декър.

– Защото се ръководя от твоето правило, че нищо не е случайно и съвпадения не съществуват.

– Всяко правило си има изключение. Мисля, че Пърси е научил какво е ставало тук именно от стареца.

– Защо си толкова убеден?

Декър извади шапката на Даниълс и посочи една значка.

Джеймисън я огледа и каза:

– Годишно честване, организирано от военновъздушните сили?

– Било е преди две години. В базата "Майнът" тук, в Северна Дакота.

– Но как можем да сме сигурни, че и двамата са били там? Значката не е достатъчно доказателство.