Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Декър се огледа и отбеляза:

– Не е лошо тук.

– Защо сте дошли? – настоя Макклелън. – Заети сме.

– С какво?

– Пак казвам: не е ваша работа – отвърна сърдито Макклелън. – Нищо че сте федерални агенти – добави той и изгледа злобно Джеймисън.

Декър се обърна към Досън:

– Снощи той беше в хотела ви. Сам казахте, че работите по голяма сделка. Споменахте, че Макклелън е оптимизирал бизнес модела си така, че да не се влияе особено от бъдещи пикове и спадове. От известно време купувате евтини имоти. А сега си организирате тайни срещи?

– Продавате бизнеса си на Макклелън, нали? – попита Джеймисън.

Досън погледна Макклелън.

– Духът май излезе от бутилката, Стю.

– Изобщо не ме интересува какви сделки въртите двамата – каза Декър. – И гарантирам, че това ще си остане между нас – добави той, след като забеляза, че Макклелън ще избухне всеки момент.

Досън пъхна ръце в джобовете на панталона си и попита:

– Какво ви интересува тогава?

– Две убийства, едно самоубийство и един безследно изчезнал.

– Самоубийство ли? – учуди се Макклелън.

– Уолт Садърн си пръсна мозъка.

– Уолт? Защо? – Макклелън облещи очи.

– Все още не знаем. Най-вероятно заради гузна съвест. Добре ли го познавахте?

– Познавах го, но не бяхме близки.

Декър се обърна към Досън, чието изражение се промени, когато забеляза погледа му.

– А защо се е чувствал гузен? – попита той.

– Имате ли някакви предположения?

– Не. А и, честно казано, не го познавах достатъчно добре, за да знам с какви демони се е борил, че да реши да се самоубие.

– Предполагам, че той е организирал погребението на съпругата ви.

Досън присви очи при тази явна провокация.

– И какво, ако е така? Това не ни прави първи приятели.

– Той ли извърши аутопсията?

– Да. И резултатите потвърдиха, че причината за смъртта е отравяне с въглероден оксид. И… – Досън млъкна и впери поглед в Декър. – Какво намеквате?

– Нищо. От какво е починала Алис Причард?

– От измръзване. Очевидно се е опитвала да запали колата си, след като Мади не е дошла. Открили са я навън вкочанена от студ.

– А съобщението, което съпругата ви ви е изпратила?

– Бях във Франция с Каролайн. Видяхме го едва на следващата сутрин. Но тогава вече беше прекалено късно – наведе поглед той.

– Същото ни каза и Каролайн – потвърди Джеймисън.

– Как е Лиз Садърн? – смени темата Досън.

– Измъчена, разстроена, съкрушена… както може да се очаква – отвърна тя.

– Познавате ли я? – попита Декър.

– Уолт пристигна в града преди двайсетина години и създаде бизнеса си от нулата. Но Лиз е местна. Семействата ни се познаваха. Родителите ѝ починаха и сега двамата с Уолт живеят… тя живее в Лондон. Но Лиз запази семейната ферма, която се намира на петнайсетина километра извън града. С дъщеря ми станаха близки приятелки през годините. Лиз е по-възрастна от нея, но е единствено дете и самата тя няма деца. Мисля, че възприема Каролайн като по-малка сестра.

– Можете ли да си продължите с разследването и да ни оставите да си свършим работата? – прекъсна го Макклелън.

Декър погледна Досън.

– Каролайн много се гордее с новия ресторант. И него ли продавате на този човек?

– Това не е ваша работа – заяви рязко Макклелън.

– И все пак бихте могли да ми отговорите.

– Не се притеснявайте, интересите на Каролайн няма да пострадат – каза Досън.

– Не съм убеден – отвърна Декър.

В момента най-добрият приятел на Уил Роби беше оптичният мерник за стрелба на далечни разстояния с вграден уред за нощно виждане. Той лежеше по корем и се взираше през окуляра на едно от любимите си изделия на военната индустрия. Не можеше да се сравни със "зрението" на радарната инсталация, която Роби наблюдаваше в момента, но бе идеално за целите му.

Роби бе тук от цял час и през това време почти не беше помръднал. Умението да лежи неподвижен и да не откъсва поглед от целта за необичайно дълги периоди от време играеше важна роля в професията му. Без него той просто нямаше да може да си върши работата.

Охранителите на "Вектор" патрулираха по маршрутите си. Преди около час бе кацнал малък самолет. Роби не успя да види кой слезе от него. По-рано два хеликоптера бяха излетели, но само единият се беше върнал. През главния портал бяха излезли няколко автомобила, но всички до един се бяха прибрали в станцията.

В момента Роби следеше друг автомобил, който приближаваше портала. Видя, че зад волана седи полковник Марк Съмтър. Роби беше прочел досието му и беше видял много негови снимки. Съмтър беше сам и не носеше униформа.