Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Какво се е случило? – попита Джеймисън.

– По онова време Айрин е била едва на осем. Няма да ви разкрия истинските им имена. Положението е излязло извън контрол и майка ѝ е била убита. За съжаление, това се е случило пред очите ѝ.

– Значи майката е работила за нас? Рискувала е живота си? – продължи Джеймисън.

– Истинска катастрофа – добави Декър.

– Прав сте. Разбира се, не можехме да позволим дъщеря ѝ да се върне в Русия. Затова на практика я осиновихме. Дадохме ѝ нова самоличност. Платихме образованието ѝ и покривахме разходите ѝ, докато следваше. Давахме ѝ пари, когато имаше нужда.

– Излиза, че сте си плащали за мълчанието ѝ – каза Джеймисън.

– Да, в известен смисъл, макар че едва ли някой щеше да ѝ повярва така или иначе. И все пак основната ни грижа беше да осигурим безопасността ѝ. Руснаците могат да бъдат доста злопаметни. Ако бяха научили, че майка ѝ е шпионирала за нас – а аз съм убеден, че те всъщност бяха наясно, – без угризения щяха да използват дъщеря ѝ като пример за назидание. Очакваше я ужасна смърт, уверявам ви.

– Знаете ли, че е работила като учителка тук? – попита Джеймисън. – Казала е на Братята, че е завършила "Амхърст". Показала е съответните документи. А те не са ги проверили, тъй като спешно са се нуждаели от учителка.

– Когато на Айрин ѝ трябваха някакви препоръки, един от нашите отдели поемаше грижата проверките от евентуалния работодател да минат без проблем.

– Давали сте ѝ фалшиви препоръки? – изуми се Декър.

– В края на краищата не е искала да стане пилот в гражданската авиация или кардиохирург. Освен това наистина завърши "Амхърст" и издържа изпитите за учител под името Айрин Креймър.

Декър погледна Синия.

– Но не сте знаели, че е кандидатствала за работа тук?

Синия поклати глава.

– Преди около четиринайсет месеца тя изчезна от радара. Случваше се за пръв път. Бяхме разтревожени, разбира се.

– Горе-долу тогава е напуснала старческия дом – отбеляза Джеймисън.

– И когато името и отпечатъците ѝ са се появили в базата данни на ФБР… – започна Декър.

– Да, тогава научихме какво се е случило. Но нямаме представа кой я е убил.

– Или защо е дошла тук.

– Именно.

– В онзи дом за възрастни хора живее един старец, Брадли Даниълс, който е работил във военновъздушната станция до Лондон преди десетилетия. Креймър, която тогава се е представяла за Мери Райе, е била негов физиотерапевт. Така са се запознали.

– Знаехме, че работи в старческия дом – отвърна Синия. – Ние платихме курсовете ѝ по физиотерапия. Според мен тя сменяше работата си толкова често само за да ни кара да вършим разни неща за нея. Да ѝ даваме пари, да плащаме за образованието ѝ…

– Сигурно много ви е мразила – отбеляза Джеймисън.

– Не се съмнявам, и аз бих реагирал така на нейно място. Но разкажете ми за този господин Даниълс.

– Разговаряхме с него – каза Декър. – Но щом го попитахме какво е правил тук, веднага млъкна. Заяви, че било секретно.

– А когато Декър му съобщи, че Мери Райе е убита, той си изпусна нервите. Разкрещя се да изчезваме.

– Предполагате, че ѝ е казал нещо? И това е причината Креймър да дойде тук? – попита Роби.

Декър и Джеймисън кимнаха.

– Може да се е почувствал виновен за смъртта ѝ – отвърна Синия. – И това да е предизвикало гнева му.

Декър го погледна.

– Какво знаете за военновъздушната станция,Дъглас С. Джордж"?

– Тя се намира под командването на ВВС, поне на теория. Но има нещо странно в нея…

– Какво? – попита Джеймисън.

– В Северна Дакота има още една подобна станция. Тази тук е построена през петдесетте, онази – през шейсетте. Втората е действала за много кратко, след което по-голямата част от нея е била затворена, тъй като не е изпълнявала първоначалната си мисия, а разходите за поддръжката ѝ са били твърде големи. Но и сега продължава да следи небето с радарните си системи.

– Също като тази тук?

– Да.

– С други думи, дейността им се припокрива – заключи Декър.

– Именно.

– Научихме нещо, което може би допълва онова, на което е станал свидетел Роби. Имам предвид мъжете, качени в онази линейка. Разговаряхме с фермер, който живее близо до станцията… – започна Декър и разказа какво е видял Робърт Уайт в онази нощ.

– Това е много притеснително – каза Синия.

– Но предполагам, че хвърля светлина върху случващото се там – отвърна Декър.

– Тънък лъч светлина, да – заяви Синия. – Роби?

– Да, сър?

– Трябва да проверим това. Веднага.