Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Той беше оставил на бюрото си набързо надраскана бележка, която гласеше: "Съжалявам за всичко. Ненавиждам се. Аз…".

Очевидно беше решил да не я довърши.

– Защо? – попита Кели. – Наистина ли се е компрометирал?

– Явно някой го е накарал да фалшифицира резултатите от аутопсията, за да ни обърка. Изнудили са го да не споменава онези неща, които могат да ни насочат в правилната посока.

– Наистина ли смяташ, че Уолт е бил изнудван? – попита Кели. – Може да са го подкупили.

– Хората, които правят подобни неща за пари, обикновено не си пръсват мозъка, когато ги разобличат. Опитват се да сключат сделка, като издадат човека, който им е платил. Независимо от това, което казах на Садърн, ние не разполагаме с пряко доказателство, че той е извършил всичко това напълно преднамерено. Аз само го провокирах – видяхте реакцията му. Личеше си, че е гузен. Погледнете и предсмъртната бележка. "Съжалявам за всичко"? "Ненавиждам се"? – Декър замълча и след малко добави: – Във всеки случай, не очаквах да се самоубие.

По-късно същата вечер бледата и изтощена Лиз Садърн седеше на леглото в стаята за гости в къщата на своя близка приятелка. Държеше голяма чаша чай, а зачервените ѝ очи издаваха мъката, която изживява. Лиз изгледа враждебно Декър, който седна на стола до леглото.

Кели и Джеймисън останаха прави зад него.

– Не можахте ли да изчакате един ден? Поне един ден, по дяволите – изрече рязко тя. – Съпругът ми се самоуби!

– Непременно щяхме да изчакаме, ако можехме. Но не можем. Затова ще ви бъдем благодарни за всичко, което можете да ни разкажете.

– Не знам защо Уолт го направи…

Декър се приведе напред на стола си.

– Нека тогава си помогнем взаимно. И да започнем с това, което е написал в онази бележка.

Лиз Садърн затвори очи и въздъхна.

– Важно е, Лиз – обади се Кели.

– Знам, Джо! – сопна му се тя.

Декър се покашля и каза:

– Ако някой е принудил съпруга ви да фалшифицира резултатите от аутопсиите на Креймър и Еймс, трябва да разберем кой е той и защо го е направил.

– Нямам представа защо го е направил. Още не мога да повярвам, че Уолт съзнателно е манипулирал резултатите. Ако някой е виновен за смъртта му, това сте вие! Вие го обвинихте, че е извършил всички онези ужасни неща!

Декър, който определено не изглеждаше убеден от думите ѝ, се поизправи на стола си.

– Ако съпругът ви беше невинен, в никакъв случай нямаше да се самоубие. Преди да излезе от стаята, той спомена адвоката си. Човек, който възнамерява да се самоубие, не реагира по този начин.

– Тогава защо се самоуби, вместо да се обади на адвоката си? – отвърна гневно Лиз Садърн.

– Мисля, че не успя да се овладее и каза първото, което му хрумна в момента. Започнал е да осъзнава реалността едва като се е върнал в кабинета си. И тогава е взел решение как да постъпи.

– Наистина ли искате да очерня покойния си съпруг? Това ли очаквате от мен?

– Искам да ни помогнете да разкрием серия от убийства. Онзи, който е изнудвал съпруга ви и го е докарал до самоубийство, заслужава да бъде наказан. Нуждаем се от помощта ви, за да го пипнем.

– Ако не го бяхте обвинили… – започна Лиз Садърн.

– Ако не забелязвам подобни несъответствия, значи съм си сбъркал професията – прекъсна я Декър. – Вие имате представа от криминалистика. Наистина ли смятате, че мъжът ви би пропуснал толкова значими факти и при двете аутопсии?

Садърн си пое дълбоко въздух и впери очи в него.

– Мисля, че сте роден за тази работа, агент Декър.

– Добре – отвърна той и я погледна подканящо.

Лиз Садърн се пресегна и взе салфетка от кутията върху нощното шкафче. Избърза сълзите си и издуха носа си, след което започна:

– Съпругът ми беше добър човек.

– Никога не съм твърдял обратното – заяви Декър.

– Но той… имаше проблеми.

– Какви проблеми?

Очите на Лиз Садърн отново се насълзиха.

– Той… вършеше неща, на които много хора, особено тук, не биха… не биха погледнали с добро око.

– За какво става въпрос?

– В някоя криминална история ли се е забъркал? – обади се Кели.

– Не, но щеше да се отрази зле на репутацията му – въздъхна Садърн. – Имаше връзка с жената на свой приятел. – Тя стисна силно чаршафа.

– Как разбра? – попита Кели.

– От съобщенията, които си разменяха. От нещо, което видях в компютъра му… От късните телефонни разговори. Освен това… наех частен детектив.

– Попитахте ли го директно? – намеси се Декър.