Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Не, те са червени и лилави – отвърна Джеймисън и се сепна. – Това означава, че е била убита и после е била преоблечена в дрехите, в които я открихме. Садърн отбелязал ли го е в доклада си?

– Не.

– Следователно тя не е била проститутка.

– Преоблекли са я така в опит да ни заблудят.

– Но каква е връзката ѝ с Креймър? – попита Джеймисън.

– Убеден съм, че Еймс я е познавала от Колонията. Ами ако след като е напуснала сектата, се е обърнала за помощ именно към нея? За място, където да живее, или пари, с които да се издържа. Възможно е Креймър да ѝ е казала нещо, което да я е разтревожило. После Креймър е убита, а Паркър намира тялото ѝ. Какво би направила Еймс в тази ситуация?

Изражението на Джеймисън се проясни.

– Искаш да кажеш, че Еймс е отишла при него, за да научи повече подробности? Или с надеждата той да ѝ каже нещо, което да обясни убийството? Особено ако Креймър вече ѝ е споделила нещо тревожно, както предполагаш.

– Но някой е научил и е решил да предотврати това. Както видяхме, справил се е успешно. – Декър отново зачете доклада. – Спомняш ли си бутилката вино и двете чаши?

– Да?

– Анализът на стомашното съдържание на Еймс не показва наличие на алкохол. Как е възможно, ако е пила вино с Паркър?

– Значи е инсценировка.

– Да, всичко е било нагласено.

– Но защо са убили нея, а Паркър е бил отвлечен?

– За да ни накарат да си помислим точно това, което си помислихме в самото начало. Че мишената е бил той, а не Еймс. Че тя просто се е озовала на неподходящото място в неподходящия момент. След което не са имали избор, освен да отведат Паркър със себе си. Понеже е видял какво са направили с нея.

– По дяволите! – въздъхна Джеймисън. – Къде ли е той тогава?

– Съмнявам се, че ще го открием жив.

– Положението започва да излиза от контрол.

– Опитваме се да открием истината, Алекс. В същото време някой иска да ни попречи. И всеки път рискува да остави улика, която да ни позволи да го хванем.

– Но колко още хора ще загинат, преди това да се случи?

Декър впери поглед в тялото на Еймс и не отговори. Нямаше какво да каже.

Кели пристигна с дрехите на Памела Еймс. Нямаше търпение да зададе куп въпроси.

Докато Джеймисън му разказваше до какви изводи е стигнал Декър, той взе бюстието и полата и ги сложи върху тялото на Еймс. След малко Декър ги подкани:

– Огледайте ръбовете на дрехите.

Тримата се събраха около тялото и Декър методично им показа различни места.

– Вижте тук, тук и тук. Не е възможно кожата и оттеклата се кръв да изглеждат по този начин, ако Еймс е била облечена така, когато е била убита. Тези дрехи са толкова тесни, че се впиват в тялото… тук и тук.

Кели кимна ентусиазирано.

– Носела е нещо друго, но са я преоблекли, за да ни накарат да си мислим, че е отишла при Паркър с цел платен секс.

– След което са взели нейните дрехи и са я оставили върху онова атеве в бараката.

– И са отвлекли Паркър. Смяташ ли, че е мъртъв? – попита Кели.

Декър сви рамене.

– По всяка вероятност. Садърн имаше ли достъп до тези дрехи?

– Разбира се. Той трябваше да ги провери за биологични следи, а после да ги анализира и с оглед на аутопсията. Знаеш каква е процедурата.

– Да, аз я знам. Чудя се дали той я знае.

Декър взе полата и едната обувка. Видя размерите им, а после огледа тялото на Еймс.

– Алекс, помогни ми. Тези неща подходящи ли са като размер за Еймс?

Джеймисън провери полата и обувката, която сложи на крака на Еймс.

– Обувките са с два номера по-големи. Не е възможно да е ходила с тях. Според мен полата и бюстието пък са с два номера по-малки. Дори да е предпочитала дрехи по тялото, тези са прекалено тесни.

– И аз си помислих същото, като видях как са се впили в тялото ѝ – отвърна Декър. – Сигурен съм, че са щели да ѝ бъдат много неудобни.

– Може да са я убили, преди да стигнат до дома на Паркър – предположи Джеймисън. – Закарали са тялото там, след което са го преоблекли.

– Това би обяснило фиксираните трупни петна, а също и отсъствието на кръв по мотора и в бараката. Който и да стои зад това, изглежда, има известни познания по криминалистика, както показва аутопсията на Креймър. В същото време обаче не е добре запознат с патоморфологичните белези на биологичната смърт.

– Да не би да ви стана навик да нахълтвате тук, когато си пожелаете?

Тримата се обърнаха и видяха Садърн на прага. До него стоеше жена му.

Декър ги погледна и отговори: