Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Звучи страхотно! – заяви Джеймисън.

Бейкър вдигна чашата си.

– За страхотните неща! – каза той. – И за страхотните хора!

След като дадоха поръчките си на сервитьорката, Досън се поинтересува как върви разследването.

– Чух, че е извършено още едно убийство, а Паркър е изчезнал безследно.

– Да, жертвата е Памела Еймс. До неотдавна е живяла в Колонията – обясни Джеймисън.

– Някой е имал зъб на жена от Колонията? – изненада се Бейкър.

– Може да се е озовала на неподходящото място в неподходящия момент, ако Паркър е бил мишената.

– Но защо той ще бъде мишена? – попита Досън.

– Някой от вас познаваше ли Памела Еймс? – прекъсна ги Декър.

Бейкър поклати глава, но Досън каза:

– Работила съм с Милтън Еймс по няколко сделки. Знаех, че Памела му е дъщеря, но не бяхме приятелки.

– Какво изобщо е търсила тя у Паркър? – зачуди се Бейкър.

– Може да са се познавали – отвърна уклончиво Джеймисън и хвърли поглед към Декър, след което се обърна към Досън и каза: – Срещнахме се с баща ти в дома му. Прекрасна къща!

– След смъртта на мама и двамата се нуждаехме от нещо, което да ангажира мислите ни. И понеже нямаше да заминем за Франция без нея, реших да построим нов дом за баща ми. Прецених, че идеята е добра, тъй като ще има с какво да се занимава, а той обича такива неща… Следи и най-дребните детайли. Завършихме я току-що. Отне ни близо две години, при положение че строителите работиха почти денонощно.

– А ти как се справи? – попита Декър.

Каролайн Досън се усмихна тъжно и отвърна:

– Потънах в работа.

– Доколкото разбрах, майка ти е загинала в снежна буря – каза Джеймисън.

Досън кимна и завъртя пръстена на кутрето си.

– От отравяне с въглероден оксид в колата си – уточни тя със задавен глас.

– Какво е правила навън в такова време? – попита Декър.

– Обадила ѝ се Алис Причард, възрастната ни съседка. Останала без ток и се притеснила… Алис имаше здравословни проблеми.

– Защо не е звъннала на деветстотин и единайсет?

– Мама е щяла да пристигне по-бързо от всеки друг. Освен това имахме резервен генератор и Алис щеше да се чувства добре у дома. Беше се случвало и преди, затова звънеше първо на нас.

– Но майка ти така и не е стигнала при нея – предположи Декър.

– Не. Между другото, Алис също почина.

– Божичко! – възкликна Джеймисън.

– Ако съседката ви е починала, откъде знаеш, че тя се е обадила у вас? Как разбра, че това е причината майка ти да излезе в бурята?

– Мама ми изпрати съобщение, след като Алис ѝ е звъннала. Но заради часовата разлика го видях чак на следващата сутрин. А после научих, че са я открили в колата ѝ, след като бурята отминала.

– Много съжалявам – каза Джеймисън, а Бейкър нежно потупа Досън по рамото.

Настъпи мълчание, преди Декър да изтърси ни в клин, ни в ръкав:

– Баща ти… Баща ти ни се похвали, че скоро ще сложиш целия град в джоба си.

Джеймисън погледна притеснено партньора си, но преди да успее да каже каквото и да било, Бейкър се обади:

– Идеалното момиче на татко.

Декър забеляза, че Досън не остана очарована от думите му.

– Разбрахме, че си имала брат – каза той, с което си заслужи още един недоволен поглед от Джеймисън.

– Предполагам, че Каролайн би предпочела да говори за нещо друго – отбеляза тя.

Досън се закашля и отпи от водата си.

– Не, всичко е наред. Да, брат ми Хю. Той… почина.

– Джо Кели спомена, без да навлиза в подробности, че двамата с баща ти имали разногласия по много въпроси.

Досън погледна Декър толкова втренчено, че той се почувства неловко.

– Добрият стар Джо. Винаги е безкрайно дискретен.

– Това проблем ли е? – попита Джеймисън.

– О, не. Предполагам, че просто се е опитвал да предпази семейството ни от нежелано внимание. Джо винаги е бил изключително лоялен в това отношение. Работата е там, че брат ми беше гей, което никак не се харесваше на баща ми. Той го изключи от завещанието си, изхвърли го както от бизнеса, така и от живота си. В крайна сметка Хю не успя да го понесе и реши да сложи точка на всичко. Нагълта се с хапчета. Аз го открих мъртъв – каза тя и поднесе салфетката към очите си.

– Съжалявам, Каролайн, нямах представа! – възкликна Бейкър.

– Обикновено не говоря за това. Много го обичах. Бяхме доста близки.

– Това… това сигурно се е отразило неблагоприятно върху отношенията ти с баща ти – предположи Декър.

– Не си разменихме нито дума цяла година след трагедията. Но после изгубихме и мама и… и решихме, че след като сме единствените оцелели от семейството, трябва да сключим нещо като примирие. И го направихме.