Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Предполагам, че младежът, който ни пусна, ви е звъннал.

Садърн видя дрехите върху трупа на Еймс.

– Какво става? – попита той. – Какво правят тези неща върху тялото?

– Уточняваме някои подробности, които отсъстват от доклада ви – отвърна Декър.

– Искате да кажете, че съм пропуснал нещо?

– Докладът ви не споменава нищо за трупните петна.

Садърн пристъпи напред и взе папката, която Декър беше оставил на масата.

– Още не съм го завършил.

– Въпреки това подобна информация би трябвало да присъства в предварителните ви бележки.

– Добре, какво ви притеснява?

– Еймс е била убита по-рано, отколкото вие твърдите, и след като петната вече са били фиксирани, някой я е преоблякъл в тези дрехи и я е поставил върху атевето.

– Това са само ваши догадки, нищо повече.

– Това са мои заключения, които се основават на факти.

– Нещо друго да ви се е сторило необичайно? – намеси се Лиз Садърн.

– Дори да съм забелязал още несъответствия, не съм длъжен да ги споделям – отвърна безцеремонно Декър. – Вашият съпруг ни предоставя информация на базата на извършената аутопсия. Ние не сме длъжни да го държим в течение на нашето разследване, дори ако му имаме пълно доверие – заяви Декър и впери поглед в Садърн.

Патологът остави папката на масата и се извърна към него.

– Не ми харесват намеците ви.

– Никога не съм се чувствал задължен да се харесвам на когото и да било.

– Всички сме един екип – обади се Лиз Садърн, като пристъпи напред и застана до съпруга си в знак на солидарност.

– Доверието ми в един от членовете на "нашия" екип е силно разклатено – каза Декър, приближи се към двойката и продължи: – Може би вие ще ми помогнете да разбера на какво се дължи това.

– Ако ме обвинявате в небрежност… – започна Садърн на висок тон.

– Не, не ви обвинявам в небрежност.

– Е, и това е нещо.

– Защото небрежността предполага, че грешката е допусната неволно.

Лиз Садърн изглеждаше шокирана. Съпругът ѝ се взираше гневно в Декър.

– Какво точно искаш да кажеш, Декър? – попита Кели.

– Ще ни обясниш ли, Уолт? – попита Декър. – Допусна една сериозна грешка… Добре, случва се, макар и рядко. Но две? Това говори за системност…

– Няма да стоя тук и да слушам глупости! – избухна Садърн. – Можеш да говориш с адвоката ми – заяви той, след което пристъпи предизвикателно към Декър със зачервено лице и разкривени от ярост черти.

Кели бързо застана между двамата.

– Успокойте се! Уолт, тук наистина стават странни неща. Не те обвинявам, но…

– О, я млъквай! – извика Садърн, обърна се и напусна моргата.

Всички погледи се насочиха към съпругата му, която едва се държеше на краката си.

– Лиз, какво става тук? – попита Кели.

– Уолт е разстроен и това е съвсем естествено – отвърна тя и изгледа гневно Декър. – Как иначе, след като този човек подхвърля ужасни намеци.

– Не са намеци – каза Декър. – Открито заявявам, че съпругът ви съзнателно е манипулирал резултатите от двете аутопсии с цел да възпрепятства разследването.

– Това е проклета лъжа!

– Кой го накара да го направи? – настоя Декър.

– Нямам представа за какво говорите. Съпругът ми не е способен на подобно нещо.

Всички се стреснаха, когато чуха изстрела, последван от падането на нещо тежко.

Втурнаха се навън. Джеймисън тичаше най-отпред.

Една от вратите в дъното на коридора беше открехната. Тя я отвори докрай, но спря още на прага, а останалите се скупчиха зад нея.

Очевидно това беше кабинетът на Уолт Садърн, тъй като едната стена бе покрита с негови дипломи и сертификати. Пред другата стена имаше бюро, а столът до него беше изблъскан назад.

Джеймисън, Кели и Декър надникнаха зад бюрото. Уолт Садърн се беше свлякъл на пода. Пистолетът, с който се беше прострелял, лежеше на килима до него.

– Уолт! – изпищя Лиз, когато видя тялото.

Тя се опита да мине покрай тях, но Кели я удържа.

– Не може, Лиз, това… сега това е местопрестъпление, съжалявам!

Лиз Садърн го заудря с юмруци, докато накрая Кели притисна ръцете ѝ към тялото. Тя се облегна на него и заплака. Декър погледна първо Кели, после мъртвия Уолт Садърн.

Е, това не го очаквах.

В стаята в полицейското управление имаше трима души, но не се чуваше друг звук освен дишането им. Декър, Джеймисън и Кели седяха безмълвно и се взираха в издраскания линолеум.

Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а тялото на Садърн лежеше върху маса в собствената му погребална агенция. Съсипаната Лиз беше в дома на приятелка. От Уилистън беше потеглил друг патоанатом, който да извърши аутопсията, макар всички да знаеха точната причина за смъртта на Уолт Садърн.