Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Слушам – отвърна Роби и излезе.

Синия погледна Декър и каза:

– Очевидно става въпрос за нещо по-голямо от разследване на убийство.

– Ако положението е толкова сериозно, защо не повикате големите момчета?

Синия го изгледа спокойно и отвърна:

– Проблемът, господин Декър, е, че големите момчета, както се изразихте, вече са тук.

Декър и Джеймисън се върнаха в Лондон. Тъкмо минаваха покрай модерна шестетажна жилищна сграда, когато Джеймисън забеляза нещо.

– Това не е ли Хю Досън? – попита тя.

Местният магнат тъкмо слизаше от черен рейндж ровър, последен модел.

– Да, той е.

– Излязъл е доста късно.

Двамата наблюдаваха как Досън се оглежда предпазливо, преди да влезе в сградата.

– Спри – каза Декър.

Джеймисън паркира до бордюра.

Във фоайето имаше рецепция и когато пристъпиха към нея, чуха вратата на асансьора да се затваря. На рецепцията стоеше млада жена, облечена в строга тъмносиня униформа с табелка, на която бе изписано името ѝ – Сара.

– С какво мога да ви помогна?

Декър и Джеймисън застанаха на рецепцията.

– Сара, ние работим за господин Досън – каза Декър. – Знаем, че би трябвало да е тук в момента. Подозирам, че току-що се разминахме. – Той потупа джоба на сакото си. – Това са документи, които трябва да му предадем. Той ги забрави и ни помоли да му ги донесем.

– Изпуснахте го за секунди. Току-що се качи в асансьора. Мога да му ги предам.

Декър се намръщи и поклати глава.

– Изобщо не се съмнявам във вашата надеждност, но господин Досън беше пределно ясен. Документите са поверителни. Предам ли ги на човек, който няма право да ги вижда, ще остана без работа.

Жената погледна Джеймисън.

– Колегата ми е напълно сериозен – потвърди тя.

– Добре, няма проблем. Господин Досън се качи в петстотин и три.

– Точно така. А това беше… – Декър погледна безпомощно Джеймисън. – По дяволите, забравих името! – Той се обърна към Сара и каза сконфузено: – Господин Досън сключва толкова много сделки. Трудно е да запомним всички имена.

Сара се усмихна и каза:

– Той е в апартамента на господин Макклелън.

– На езика ми беше! Добрият стар Стюарт Макклелън. Благодаря!

Декър и Джеймисън с качиха в асансьора и натиснаха бутона за петия етаж.

– Досън се среща тайно с Макклелън? – учуди се Джеймисън.

– Не е чак толкова тайно, след като рецепционистката знае – отвърна Декър.

– Какво става според теб?

– Помниш ли онези папки на бюрото му? Той ни каза, че работи по някаква голяма сделка. Може тя да е именно с Макклелън.

– Но аз мислех, че те не се понасят.

– Много хора, които не се понасят, имат общ бизнес.

– Смяташ ли, че това може да ни помогне за разследването?

– Възможно е. Имаме си работа с убийства и отвличане. Някой е изнудвал Садърн. Паркър е бил нает от Досън. Двамата с Макклелън са най-богатите мъже в града. Няма да ни е за пръв път, ако открием връзка между парите и престъпленията.

Излязоха от асансьора и тръгнаха към апартамент 503. Декър почука на вратата.

След секунди чуха стъпки и вратата се отвори.

Възелът на вратовръзката на Стюарт Макклелън беше разхлабен, а жилетката на костюма му – разкопчана. Беше с очила за четене, които се бяха плъзнали до средата на носа му. Той ги погледна объркано и възкликна:

– Какво, по дяволите, правите тук? Как изобщо се качихте?

Преди Декър да каже каквото и да било, Джеймисън пристъпи напред и заяви:

– Ние сме федерални агенти. Разследваме убийство. Наистина ли смятате, че една рецепционистка ще ни спре?

Декър изгледа партньорката си одобрително, след което надникна над главата на Макклелън и забеляза някакво движение в стаята.

– Разбираме, че не сте сам.

– Това не е ваша работа – сопна се Макклелън.

– Може ли да влезем?

– Не! – излая той.

– Добре, тогава ще установим наблюдение над апартамента, докато извадим съдебна заповед.

– На какво основание?

– Укривате свидетел, с когото трябва да говорим още сега. Чухте ли, господин Досън? – провикна се Джеймисън.

Досън застана зад Макклелън. Изглеждаше едновременно ядосан и уморен.

– За какво искате да говорим? – каза той.

– В коридора ли ще стоим? – попита Декър. – Мислех, че ще предпочетете да поговорим на по-уединено място.

Макклелън погледна Досън, който сви рамене.

Апартаментът беше просторен и луксозно обзаведен. Декър бе забелязал, че след като подминаха апартамент 509, не видяха друга врата преди 503. Това означаваше, че Макклелън е обединил няколко апартамента в един.