Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Декър кимна.

– Може да е пристигнала, за да разследва онова, което е научила от Даниълс, а да се е натъкнала на нещо съвсем друго.

– Това е възможен мотив за убийство. Но защо ще разрязват стомаха и червата ѝ?

– Майката на Креймър е била шпионка. Може тя да я е научила как да укрива тайни или Креймър да я е видяла как го прави. Убийците ѝ са знаели за този метод и са разрязали стомаха ѝ, за да си върнат онова, което е погълнала. А после са се опитали да прикрият следите си, като са принудили Садърн да манипулира резултатите от аутопсията.

– Но защо са оставили тялото така? Можели са да го заровят някъде. Никой нямаше да я намери, никой нямаше да изпрати федерални агенти.

– Едно от възможните обяснения е, че извършителите не са подозирали за миналото ѝ. Смятали са, че ще мине като местно убийство, разследвано от най-обикновени ченгета, а не от ФБР. Разчитали са полицията да не се впряга особено, след като стане ясно, че Креймър е била проститутка. Докладът от аутопсията беше манипулиран по такъв начин, че полицаите най-вероятно нямаше да обърнат внимание на стомаха и червата. Аз трябваше да го прочета три пъти, за да ми светне, че нещо не е наред.

– Защо Садърн изобщо е споменал в доклада си, че те са били разрязани?

– Искал е да се застрахова, в случай че истината излезе на бял свят. Тогава е щял да се оправдае… ето, написал съм го, какво като не съм го подчертал изрично и не съм приложил снимки точно на тези органи? Проверил съм дали жертвата не е погълнала нещо, но не е. Що се отнася до проблема с трупните петна, спокойно е можел да се оправдае, че не е назначен като патолог, а върши тази дейност между другото. Да, определено се е постарал да се измъкне сух от водата.

– Искаш да кажеш, че ченгетата щяха да открият тялото, да прочетат доклада от аутопсията и да проведат разследване, но без никакъв резултат?

– За хората, които стоят зад убийството, това е по-добрият вариант. Ако никой не беше открил Креймър, полицията щеше да започне да я издирва и евентуално да се обърне за помощ към службите. Обстоятелството, че е била проститутка или най-малкото се е държала като такава, щеше да позволи на ченгетата да се задоволят с най-лесния отговор. Все пак това е високорискова професия. Често се случва да убият проститутка и да изхвърлят тялото ѝ в някое дере. Полицията разследва надве-натри и се заема със следващия случай.

– Звучи логично.

– Добре, защото не намирам абсолютно никаква логика в нищо друго, свързано с този проклет случай – измърмори Декър.

Роби паркира мотора пред същата изоставена сграда, в която бе отвел Декър и Джеймисън за срещата със Синия. Шефът му си беше заминал, но Роби беше скрил тук кодирания си телефон за връзка с него. Освен това беше превърнал запустялата постройка в своя база.

Долови звука секунди преди някой, не толкова добре обучен, да го чуе. Тези няколко секунди преднина му спасиха живота.

Може би.

Той веднага потърси прикритие зад входната врата и извади пистолета си. Успя да зърне поне петима нападатели. Нямаше представа откъде са се появили. Най-вероятно се бяха спотаили тук и го причакваха да се върне. Което означаваше, че скривалището му е разкрито. Лунната светлина му позволи да види бронежилетките и автоматичните им оръжия. Петимата напредваха във формация ромб и Роби не можеше да стреля, без да се издаде къде е. А мястото, където потърси прикритие, нямаше да издържи на концентриран ответен огън.

Това му подсказа и какъв трябва да е първият му тактически ход. Тъй като позицията му в момента бе силно уязвима, се налагаше да я смени. И той го направи: изтича нагоре по стълбите, преди някой от нападателите да открие огън. Където и да решаваше да се установи, Роби винаги първо изучаваше мястото най-подробно и тази сграда не правеше изключение.

Той зави наляво и хукна по коридора, който разделяше партера на две. Стигна до задната врата, коленичи и погледна навън. Към него приближаваха тактически фенерчета и автоматични оръжия. Нападателите бяха достатъчно умни, за да блокират задния изход. Подобна операция изискваше предварително планиране. Роби чу отварянето на входната врата, затова се спусна към стълбите, изкачи три етажа тичешком и продължи по коридора чак до последната стая вляво. Отключи я и пусна резето след себе си. Вече чуваше трополенето по стълбите. И през ум не му мина да повика помощ, защото нямаше на кого да се обади, а и дори да разполагаше с подкрепление, то нямаше да пристигне навреме. Трябваше да разчита единствено на себе си, което не му се случваше за пръв път.